Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

Отляво на пистата беше паркиран каленият в битки изтребител Екс-Уинг. Вдясно стоеше летящият ми Дилорън. На самата писта бях паркирал космическата совалка, която използвах най-често — Вонегът. Макс вече бе включил двигателите, чието басово монотонно бръмчене изпълваше хангара. Вонегът представляваше силно модифициран транспортьор от клас Файърфлай, изработен по образец на Серенити от класическия телевизионен сериал Файърфлай. Когато го купих, корабът се казваше Кайли, но аз веднага го прекръстих на Вонегът , на един от любимите си писатели от XX в. Сега името бе изписано отстрани на очукания сив корпус.

Задигнах го от група членове на клана Овираптор, които като пълни глупаци се бяха опитали да похитят екс-уинга ми, докато обикалях група планети в Сектор 11, наречени Вселената на Бъфи. "Овирапторите" бяха нахакани кретени, които си нямаха представа с кого си имат работа. Бях в скапано настроение още преди да открият огън по мен. В противен случай сигурно просто щях да им избягам със скоростта на светлината. Но през онзи ден приех атаката лично. Екс-уингът ми беше много по-маневрен от големия им транспортен кораб, затова без проблем се изплъзвах от обстрела на поръчковите им оръдия, докато ги бомбардирах с лазерни залпове и протонни торпеда. Обезвредих двигателите им, качих се на кораба им и избих всички аватари на борда. След като се отървах от екипажа паркирах екс-уинга в товарното помещение и се прибрах у дома с новия си кораб.

Щом се приближих към Вонегът, рампата се спусна до пода. Докато стигна до пилотската кабина, корабът вече излиташе Чух как колесникът се прибира с тупване, точно когато сядах пред контролния пулт.

— Макс, заключи къщата и задай курс към Аркайда.

— Разбрано, кккапитане — заекна Макс на монитора пред мен. Вратите на хангара се отвориха с плъзване. Вонегът набра скорост по тунела и се изстреля в звездното небе. Щом излетя над повърхността, блиндираните врати на тунела се затвориха.

Забелязах, че няколко кораба стояха на висока орбита около Фалко. Обичайните заподозрени: побъркани фенове, кандидати да ми станат последователи, и начинаещи ловци на награди. Няколко от тях, онези които потеглиха след мен, винаги се влачеха по петите ми. Те бяха от хората, които през по-голямата част от времето си следваха известни ловци, следяха ги какво правят и предлагаха информацията на търг. Винаги успявах да се отърва от тези идиоти, като превключвах на светлинна скорост, което не бе в тяхна полза. Ако не можех да се отърва от подобна опашка, по принцип нямах избор, освен да спра и да убия преследвача.

Когато Вонегът скочи в хиперпространството, планетите, които се виждаха през илюминатора, се превърнаха в дълги ленти светлина.

— Корабът се движи със ссскоростта на светлината, капитане — доложи Макс. — Пътуването до Аркайда ще отнеме петдесет и три минути. Петнайсет, ако минем през най-близкия звезден портал.

Звездните портали бяха разположени на стратегически места във всеки сектор. На практика те представляваха просто гигантски кабини за телепортация с размерите на космически кораб, но тъй като таксата се базираше на теглото на кораба и разстоянието, което той щеше да измине, обикновено ги използваха само корпорации или изключително богати аватари с купища кредити за безразборно харчене. Аз не бях от тях, но при сегашните обстоятелства бях готов да си развържа кесията.

— Ще минем през звездния портал, Макс. Бързаме.

Вонегът превключи на нормална скорост и Аркайда изпълни илюминатора на пилотската кабина. Планетата се отличаваше от останалите небесни тела в сектора, защото бе програмирана така, че да не изглежда истинска. Всички заобикалящи я планети бяха изобразени съвършено с облаци и петна от бури, вихрещи се по заоблените им повърхности, както и с океани, континенти и кратери. Но на Аркайда нямаше нищо подобно, защото на нея бе разположен най-големият музей за класически видеоигри в ОАЗИС, и тя бе изобразена с груби векторни линии и черна повърхност, която не отразяваше светлината. Беше проектирана така в знак на почит към игрите с векторна графика от края на 70-те и началото на 80-те години на XX в. Единствената ѝ отличителна характеристика беше мрежата от сияещи зелени точки, подобни на светлините на пистата в хангара ми. Те бяха равномерно разположени по повърхността в съвършена решетка и, гледана от орбита, Аркайда приличаше на векторната Звезда на смъртта от аркадната игра Star Wars на Атари от 1983 г.