Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

Както продавачът на артефакта бе посочил в описанието на предмета, ако силата на плочката се използваше заедно с Класацията, този артефакт ставаше най-мощният в цялата ОАЗИС Трябваше само да следиш първите места и да изчакаш нечии точки да се увеличат. В мига, в който това станеше, можеше да напишеш името на аватара на плочката — и тя да каже къде точно се намира той в момента и съответно къде е ключът, който той е намерил, или портата, от която е излязъл. На артефакта поради редицата ограничения щяха да са нужни вероятно два-три опита, докато някой откриеше точното разположение на ключа или портала, но дори и така това си оставаше информация, за която много хора бяха готови да убият.

Когато Проследяващата плочка на Финдоро бе обявена за продажба, между няколко от най-големите клана се разрази истинска война за наддаване. Но в крайна сметка търга спечелиха Шестиците, които я купиха за почти два милиона кредита. Соренто използва своя акаунт, за да наддава за плочката. Изчака последните няколко секунди от търга и даде най-висока цена. Можеше да участва анонимно, но очевидно искаше целият свят да знае кой притежава артефакта. Това беше и начин да каже на Големите пет, че от този момент нататък който и от нас да намереше ключ или да преминеше през портал, Шестиците щяха да го проследят. А ние нямаше какво да направим по въпроса.

Първоначално се притеснявах, че те щяха да използват плочката, за да намерят аватарите ни и да ни избият един по един. Но дори да ни намереха, за тях нямаше да има никаква полза, освен ако не се намирахме в зона, разрешена за битки, и бяхме достатъчно глупави да си стоим там, докато дойдат. И тъй като плочката можеше да се използва само веднъж на ден, те рискуваха да изпуснат мига, в който Класацията се променяше, защото можеше през същия ден да се окаже, че вече са употребили артефакта, за да търсят някого от нас. Шестиците не рискуваха. Пазеха го, за да го активират в най-подходящия момент.

По-малко от половин час след като резултатът на АртЗмида се повиши, цялата флотилия на Шестиците била забелязана да се събира в Сектор 7. В мига, в който Класацията се бе променила, те очевидно бяха използвали Проследяващата плочка на Финдоро, за да установят точното ѝ местоположение. За щастие, Шестицата, използвала плочката (вероятно самият Соренто), се намирала в различен сектор и плочката не му показала на коя планета била тя, а само в кой сектор. По-късно същия ден цялата им флотилия била забелязана да се стича в Сектор 7.

Благодарение на пълната липса на дискретност, целият свят разбра, че Нефритеният ключ беше скрит някъде там. Естествено, хиляди ловци веднага започнаха да се стичат в сектора. Шестиците бяха свили площта за търсене. Но в Сектор 7 имаше хиляди планети, луни и други малки светове, а Нефритеният ключ можеше да е скрит на всички тези места.

Прекарах по-голямата част от онази седмица в шок. Зашеметен от новината, че съм детрониран. Точно това гласяха заглавията в новините: ПАРЗИВАЛ ДЕТРОНИРАН! АРТ3МИДА Е НОВИЯТ НАЙ-ДОБЪР ЛОВЕЦ! ШЕСТИЦИТЕ Й ДИШАТ ВЪВ ВРАТА!

Когато най-сетне се успокоих, отворих Класацията и се насилих да я гледам цели трийсет минути, докато се хоках наум.

Сам си си виновен — повтарях си аз. — Позволи успехът да ти завърти главата. Престана да работиш върху проучванията си. Да не си мислиш, че два пъти ще извадиш късмет? Че накрая просто ще се натъкнеш случайно на информацията за това къде е Нефритеният ключ? Първото ти място ти даваше измамно чувство за сигурност. Но сега нямаш този проблем, нали, тъпако? Не, защото вместо да се съсредоточиш върху мисията си, ти пропиля предимството си. Изгуби почти половин година да се мотаеш и да пърхаш около момиче, което дори не си виждал на живо. Момичето, което те заряза. Същото момиче, което в крайна сметка ще те победи.

А сега… се залавяй за работа, идиот такъв. Намери ключа.

Изведнъж ме обзе невиждано досега желание да спечеля състезанието. Не само заради парите. Исках да се докажа пред АртЗмида. Исках Ловът да приключи, за да ми проговори отново. За да мога да се срещна с нея очи в очи, да видя истинското ѝ лице и да се опитам да разбера какво всъщност изпитвам.