Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

Излязох от личния си акаунт в ОАЗИС и влязох в служебния. След като процесът по зареждането приключи, установих контрол върху работния си аватар — безлична кукла Кен, която използвах за връзка с клиенти. Аватарът ми се появи в огромен виртуален телефонен център на виртуалното ми бюро пред виртуален компютър с виртуални слушалки и микрофон на главата.

Това място беше личният ми виртуален ад.

Хелпфул Хелпдеск приемаше милиони обаждания на ден от целия свят. Двайсет и четири часа на ден, триста шейсет и пет дни в годината. Един след друг звъняха ядосани, смотани кретени. Между разговорите нямаше никакви паузи, защото винаги имаше по няколкостотин идиоти, които чакаха обаждането им да бъде прието, а всички те бяха готови да чакат на линията с часове, за да можеше някой техник да ги държи за ръката и да оправи проблема им. Защо да си правеха труда да проверят онлайн как да се оправят сами? Защо да се опитваха да си напънат мозъците, като можеха да се обърнат към някого, който да помисли вместо тях?

Както обикновено, десетчасовата ми смяна минаваше изключително бавно. Обслужващите аватари не можеха да напускат местата си, но бях намерил други начини да си убивам времето. Служебният ми акаунт бе настроен така, че да нямах достъп до други уебсайтове, но бях хакнал визьора си и можех да слушам музика или да гледам филми от харддиска си, докато приемах обаждания.

Щом смяната ми приключи, излязох от служебния акаунт и влязох в личния си. Бях получил хиляди нови имейли, а само по изписания в полето за тема текст разбрах какво се бе случило, докато бях на работа.

АртЗмида бе намерила Нефритения ключ.

Също като останалите ловци по целия свят, се ужасявах от следващата промяна в Класацията, защото знаех, че това щеше да даде несправедливо предимство на Шестиците.

Няколко месеца след като преминахме през Първата порта, анонимен аватар обяви, че продава на търг изключително мощен артефакт. Предметът се наричаше Проследяващата плочка на Финдоро и притежаваше уникална способност, която щеше да даде огромно предимство на собственика си в Лова.

Повечето виртуални предмети в ОАЗИС се създаваха от системата на случаен принцип и "изпадаха" при убиването на неигрален компютърен персонаж или завършването на мисия. Колко често ти се падаше даден предмет зависеше от разпространението му. Най-рядко се срещаха артефактите — свръхмощни вълшебни предмети, които даваха на притежателите си невероятни способности. Съществуваха само няколкостотин артефакта и всички те бяха създадени в първите години от съществуването на ОАЗИС, когато симулацията била предимно игра за множество играчи. Всеки артефакт беше уникат, което означаваше, че в цялата симулация съществуваше само един екземпляр от него. Обикновено за да се сдобие човек с артефакт, трябваше да победи някой богоподобен злодей в края на куест за високи нива. Ако имаш късмет, лошият изпускаше артефакт, когато го убиеш. Другият начин за сдобиване с артефакт бе да убиеш аватар с артефакт в инвентара си или да си го купиш от онлайн търг.

Тъй като артефактите бяха голяма рядкост, всеки път, когато такъв предмет се обявеше за продажба, се вдигаше голям шум. Някои от тях се продаваха за стотици хиляди кредити, в зависимост от мощта си. Преди три години рекордът в цената за продажба на артефакт бе счупен, когато предмет на име Катаклизмът бе обявен на търг. Според описанието Катаклизмът беше един вид вълшебна бомба, която можеше да се използва само веднъж. Щом бъдеше детонирана, тя щеше да убие всички аватари и неигрални компютърни персонажи в сектора, в който избухнеше, включително собственика си. Срещу този артефакт нямаше защита. Който имаше лошия късмет да е в същия сектор, когато Катаклизмът избухнеше, загиваше, независимо колко силен или добре защитен беше аватарът му.

Беше купен от анонимен участник в търга за над един милион кредита. Все още не бе детониран, което означаваше, че новият му собственик се спотайваше някъде и чакаше подходящия момент да го използва. Това вече се бе превърнало в популярна шега. Когато някой ловец бе заобиколен от аватари, които не харесваше, той заявяваше, че в инвентара си разполага с Катаклизма, и заплашваше да го активира. Но повечето хора подозираха, че артефактът е попаднал в ръцете на Шестиците заедно с безброй други мощни предмети.

Проследяващата плочка на Финдоро се продаде за още по-голяма сума и от Катаклизма. Според информацията за търга тя представляваше плосък диск от гладък черен камък и притежаваше една много проста сила. Веднъж на ден собственикът ѝ можеше да напише името на който и да било аватар върху нея и тя щеше да му покаже къде се намира той в момента. Тази способност обаче си имаше ограничения. Ако беше в друг сектор на ОАЗИС, плочката показваше само в кой точно се намираше търсеният аватар. Ако беше в един и същ сектор, показваше на коя планета се намира обектът (а ако беше в космоса, до коя планета е най-близо). Ако бяха на една и съща планета, артефактът показваше точните координати на аватара върху карта.