Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

Затворих страницата с Класацията и отворих дневника си, в който вече бях събрал огромна информация — всички данни, които бях намерил от началото на състезанието. Дневникът се появяваше като неразбория от отворени един върху друг прозорци с текстове, карти, снимки, аудио и видеофайлове, всички те индексирани, свързани с препратки помежду си и пулсиращи от живот.

Държах Четиристишието отворено в прозорец най-отгоре. Четири реда текст. Осемнайсет думи. Четирийсет срички. Взирах се в тях толкова често и толкова продължително, че вече почти не виждах смисъл в думите. Поглеждайки ги сега, трябваше да се преборя с желанието да се разкрещя гневно, защото се чувствах безпомощен.

Нефритеният ключ при капитана стои,

в къща запусната с бели стени.

А свирката за да надуеш,

всички трофеи събери.

Знаех, че отговорът е пред очите ми. Все пак АртЗмида вече го бе разгадала.

Отново прочетох бележките си за Джон Дрейпър, известен с псевдонима Капитан Крънч, и пластмасовата свирка, която го бе направила прочут в историята на хакерите. Продължавах да съм убеден, че именно те са "капитанът" и "свирката", които Холидей бе имал предвид. Но остатъкът от Четиристишието си оставаше пълна загадка.

Сега обаче разполагах с нова информация — ключът се намираше някъде в Сектор 7. Затова отворих атласа на ОАЗИС и започнах да търся планети с имена, които по някакъв начин да са свързани със Стихчето. Намерих няколко свята, кръстени на известни хакери като Уоз и Митник, но нито един не носеше името на Дрейпър. В Сектор 7 имаше и стотици планети, кръстени на стари Usenet групи, а на една от тях — alt.phreaking— имаше статуя на Дрейпър, изобразен със стар телефон с шайба в едната ръка и свирка от Капитан Крънч в другата. Но тази статуя бе издигната три години след смъртта на Холидей, тъй че със сигурност нямаше връзка с Лова.

Препрочетох Четиристишието за пореден път, но сега последните два стиха ми се набиха на очи:

А свирката за да надуеш, всички трофеи събери.

Трофеи. Някъде в Сектор 7. трябваше да намеря колекция от трофеи в Сектор 7.

Пуснах бързо търсене във файловете си за Холидей. Доколкото виждах, единствените трофеи, които бе притежавал, бяха петте награди Дизайнер на игри на годината , спечелени в началото на века. Тези награди все още бяха изложени в музея на ГСС в Кълъмбъс, но техни копия имаше и в ОАЗИС на планетата Аркайда.

Аркайда се намираше в Сектор 7.

Връзката не изглеждаше много обещаваща, но все пак реших да проверя. Най-малко, за няколко часа щях да имам чувството, че върша нещо полезно.

Погледнах към Макс, който в момента танцуваше самба на един от мониторите в командния център.

— Макс, приготви Вонегът за излитане. Ако не си твърде зает, разбира се.

Макс преустанови танците и ми се подсмихна:

— Дадено, Ел Команчеро!

Станах и отидох до асансьора, направен по образец на турбоасансьора от оригиналната поредица Стар Трек. Слязох четири нива надолу до оръжейната — огромно хранилище, пълно с етажерки, витрини и полици с оръжия. Отворих дисплея с инвентара си, който се появяваше като изображение на класическа хартиена кукла с образа на аватара ми, върху която издърпвах различни оръжия.

При последното си ходене на Аркайда, която се намираше в зона, разрешена за битки, бях забелязал взвод Шестици. Тогава успях да се измъкна, без да ме видят, но следващия път бе възможно да нямам такъв късмет. Затова реших сега да се екипирам с най-доброто. Сложих си лъскава броня +10, пъхнах в кобурите любимия си комплект лазерни пистолети и преметнах на гръб автоматична картечница и смъртоносен меч +5. Грабнах и още няколко жизненоважни неща. Допълнителен чифт антигравитационни ботуши. Магически защитен пръстен. Защитен амулет. Няколко ръкавици с великанска сила. Не исках да се окаже, че не съм взел нещо, което е щяло да ми потрябва, затова обикновено се разхождах с екипировка като за трима ловци. Когато по тялото на аватара ми не остана непокрито местенце, съхраних допълнителните предмети в Торбата за предмети.

След като се екипирах, се върнах в асансьора и няколко секунди по-късно се озовах пред вратата на хангара, разположен на най-долния етаж в крепостта. Пистата по средата бе осветена от мигащи сини лампички, които водеха до огромна двукрила врата в дъното. Зад тях се намираше тунелът за изстрелване, който завършваше с блиндирана врата, вкопана в повърхността на астероида.