Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

Веднъж слизах чак до най-долното ниво на музея, разположено в ядрото на планетата. То представляваше кръгла зала, олтар, посветен на първата видеоигра Tennis for Two, създадена от Уилям Хигинботъм през 1958 г. Тя вървеше на древен аналогов компютър и се играеше на миниатюрен петинчов осцилоскопски екран. До него стоеше копие на стар компютър PDP-1, където бе заредена Spacewar! — втората най-стара видеоигра, създадена от студенти в Масачузетския технологичен институт през 1962 г.

Също като повечето ловци, бях слизал до ядрото и бях играл и Tennis for Two , и Spacewar! докато не шлифовах уменията си. Бях обикалял многобройните нива на музея, където играех на игрите и търсех евентуални улики, оставени от Холидей. Но досега не бях открил нищо.

Продължих да тичам все по-надолу, докато не стигнах до музея на Григериъс Симюлейшън Систъмс, който се намираше само на няколко нива над ядрото на планетата. Преди време бях слизал веднъж дотук, тъй че се ориентирах лесно. Имаше експонати, посветени на всички най-популярни игри на ГСС, сред които и няколко версии на игри, които бяха пуснали в продажба за настолни компютри и конзоли. Не ми отне много време да намеря витрината, в която петте трофея на Холидей за Дизайнер на игри на годината бяха изложени до бронзова статуя на носителя им.

Много бързо обаче разбрах, че си губя времето. Музеят на ГСС бе кодиран така, че не бе възможно експонатите да се преместват и съответно трофеите нямаше как да бъдат "събрани". Прекарах няколко минути в напразни опити да изрежа един от тях от поставката му с лазерен оксижен, преди да се откажа окончателно.

Поредната задънена улица. Цялото пътуване се оказа загуба на време. Огледах се за последно и се отправих към изхода, като се опитвах да не се ядосвам.

Реших на излизане към повърхността да мина по друг маршрут, през част от музея, която не бях разглеждал подробно при предишните си посещения. Минах през поредица от тунели, водещи до огромна, подобна на пещера зала, където се помещаваше нещо като подземен град, съставен изцяло от пицарии, зали за боулинг, хранителни магазини и, естествено, игрални зали. Минах през плетеница от пусти улици и накрая завих по лъкатушеща задна алея, която свършваше пред входа на малка пицария.

Спрях рязко, когато видях името на заведението.

Казваше се Хепитайм и бе копие на малка семейна пицария, съществувала в средата на 80-те в родния град на Холидей. Изглежда, той бе копирал кода ѝ от симулацията на Мидълтаун и бе скрил дубликат в музея на Аркайда.

Какво, по дяволите, ставаше тук? Не бях виждал да споменават за заведението никъде из форумите за ловци или стратегическите ръководства. Възможно ли бе досега никой да не се е натъквал на него?

Холидей споменаваше Хепитайм на няколко места в Алманаха, тъй че знаех за хубавите му спомени от пицарията. Често я бе посещавал след училище, за да не се прибира направо у дома.

Възстановката на типична пицария и зала с аркадни игри от 80-те бе пресъздадена с много обич до последната подробност. Няколко неигрални служители стояха зад щандовете, точеха тесто и режеха сладкиши. (Включих устройството за възприемане на миризми и установих, че мога да усетя уханието на доматен сос). Заведението бе разделено на две половини — игрална зала и закусвалня. В закусвалнята също имаше видеоигри — всъщност всички маси със стъклени плотове представляваха аркадни игри със седалки, известни с наименованието "коктейлни шкафове". Човек можеше да седне и да поиграе Donkey Kong, докато си ядеше пицата.

Ако бях гладен, можех да си поръчам истинска пица. Поръчката щеше да бъде препратена до пицария близо до блока, в който живеех, избрана от настройките на акаунта ми за доставка на храна. След няколко минути щяха да ми донесат пицата пред вратата, а парите (включително бакшиша) щяха да бъдат приспаднати от сметката ми в ОАЗИС.

Когато влязох в игралната зала, от колоните, монтирани на облепените с тапети стени, гърмеше песен на Браян Адамс. Браян пееше, че хлапетата навсякъде искат рокендрол. Натиснах с палец бутона на машината за разваляне на банкноти и си купих една монета от четвърт долар. Взех я от тавичката от неръждаема стомана и се запътих към дъното на залата, като попивах с поглед и най-малките подробности от симулацията. На играта Defender имаше залепена ръчно написана бележка: "Ако подобрите резултата на собственика, ще получите безплатна голяма пица!".