Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

Направих няколко фалстарта. Играех например около час. Дори два, след което допусках някоя дребна грешчица и се налагаше да рестартирам машината и да започвам отначало. Сега обаче, при осмия си опит, играех вече шест часа без прекъсване. Вилнеех като Доккен. 255 нива, без да допусна нито една грешка. Успявах да унищожа и четирите духа с всяко хапче за мощ (до осемнайсето ниво, когато спряха изобщо да стават сини) и бях събрал всеки плод, птица, камбанка и ключ, които се появяваха в лабиринта, без да изгубя дори и един живот.

Играех най-добрата игра в живота си. Усещах го. Всичко си идваше на мястото. Силата беше с мен.

Във всеки лабиринт имаше място точно над точката за старта, където играчът можеше да "скрие" Пак-Ман за петнайсет минути. На това място духовете не можеха да го намерят. С помощта на този трик бях успял да си направя две кратки почивки през последните шест часа, за да хапна и да отида до тоалетна.

Докато преминавах безцеремонно и през ниво 255, песента Треска за Пак-Ман загърмя от тонколоните в залата. По лицето ми плъзна усмивка. Знаех, че това беше малък жест от страна на Холидей.

С помощта на изпитания си модел на игра за последен път натиснах джойстика надясно, плъзнах се през тайната врата, после излязох от другата страна и се спуснах да събера последните няколко останали точки, за да изчистя полето. Поех си дълбоко въздух, когато очертанията на синия лабиринт започнаха да примигват в бяло. И тогава се изправих лице в лице с легендарния разделен екран. Краят на играта.

В следващия миг, във възможно най-неподходящия момент, съобщение за промяна в Класацията се изписа на дисплея ми, само няколко секунди след като бях започнал да играя последното ниво.

На дисплея ми, върху екрана на Рас-Мап се появиха първите десет места в Класацията и им хвърлих бърз поглед. Достатъчно, за да видя, че Аех току-що бе станал вторият човек, намерил Нефритения ключ. Резултатът му бе скочил с 19 000 точки, бе се изкачил на второ място и ме бе изместил на трето.

По някакво незнайно чудо успях да запазя самообладание. Продължих да играя съсредоточено.

Стиснах джойстика още по-здраво и не позволих тази новина да ме разконцентрира. Почти бях стигнал до края! Трябваше само да събера последните 6 760 възможни точки от този специален лабиринт — и щях да постигна най-добрия резултат.

Сърцето ми биеше в такт с музиката, когато изчистих докрай лявата половина от лабиринта. После преминах към извития терен на дясната половина и насочвах Пак-Ман през пикселните остатъци от изчерпаната памет на играта. Скрити под всички тези излишни духове и груби графики, стояха още девет кръгчета, всяко на стойност 10 точки. Не можех да ги видя, но знаех местоположението им наизуст. Бързо ги намерих и ги изядох, като събрах 90-те точки, които даваха. После се обърнах и налетях на най-близкия дух, Клайд, и се самоубих, като умрях за пръв път в играта. Пак-Ман застина и изчезна с продължително бибиткане.

Всеки път, когато Пак-Ман умреше на това последно ниво деветте скрити кръгчета се появяваха отново в Деформираната дясна половина от екрана. Следователно, за да събера максималния брой точки, трябваше да намеря деветте кръгчета още пет пъти с всеки от петте оставащи ми живота.

Стараех се да не мисля за Аех, който сигурно в момента държеше в ръце Нефритения ключ. Вероятно в същия този миг той четеше указанието, изписано върху него.

Дръпнах джойстика надясно и започнах да си проправям път през боклуците за последен път. Вече можех да играя и със затворени очи. Заобиколих Пинки, за да взема двете най-долни кръгчета, после взех трите в средата и накрая събрах последните четири отгоре.

Бях успял. Новият най-добър резултат беше мой и възлизаше на 3 333 360. Съвършената игра.

Свалих ръце от игралния пулт и наблюдавах как четирите духа обграждаха Пак-Ман. В центъра на лабиринта се изписа КРАЙ НА ИГРАТА.

Изчаках. Нищо не се случи. След няколко секунди изображението, което вървеше, когато никой не играеше, се появи на екрана — четирите духа, имената и прякорите им.

Погледът ми се стрелна към монетата върху скобата. Когато дойдох, тя отказваше да помръдне от мястото си, но сега се плъзна и падна право в дланта на аватара ми. После изведнъж изчезна и на дисплея ми се появи съобщение, че монетата от четвърт долар автоматично е добавена към инвентара ми. Когато се опитах да я извадя, за да я разгледам, не успях. Стоеше си в инвентара. Не можех да я взема или да я изхвърля.