Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

Заобиколих къщата отзад до малък открехнат прозорец, отворих го широко и влязох. Както и очаквах, озовах се в кухнята. В средата ѝ имаше дървена маса, върху която стояха дълъг кафяв чувал и бутилка вода. Наблизо имаше комин и стълбище, което водеше до тавана. Коридорът отляво водеше до дневната. Също като в играта.

Но в кухнята имаше и неща, които не се споменаваха в описанието на стаята в играта. Печка, хладилник, няколко дървени стола, мивка и кухненски шкафове. Отворих хладилника. Беше пълен с нездравословна храна. Изсъхнали парчета пица, кремчета, кюфтета и множество пакетчета със сосове. Проверих шкафовете. Бяха пълни с консерви и сухи храни. Ориз, спагети, супи.

И корнфлейкс.

Единият шкаф бе наблъскан с кутии корнфлейкс, повечето марки от които бяха излезли от производство още преди да се родя. Плодови кръгчета, Медна наслада, Късметлийски хрупанки, Граф Шокула, Куисп, Захаросани ядки. А най-отзад се криеше една кутия Капитан Крънч. Върху нея бяха изписани думите: Съдържа безплатна играчка!

Нефритеният ключ при капитана стои.

Изсипах съдържанието на кутията върху плота и пръснах златисти зърнени парченца навсякъде. И тогава я видях — малка пластмасова свирка, увита в прозрачен целофан. Разкъсах опаковката и разгледах наградата в дланта си. Беше жълта, от едната ѝ страна бе нарисувано анимационното лице на Капитан Крънч, а от другата — малко кученце. Отстрани с релефни букви пишеше Свирката на Капитан Крънч.

Най-сетне разбрах всичко. Разбрах значението на Четиристишието и какво трябваше да направя, за да намеря Нефритения ключ. За да проверя теорията си, вдигнах свирката към устните на аватара си и я надух. Но тя не издаде звук и нищо не се случи.

А свирката за да надуеш, всички трофеи събери.

Прибрах я в джоба си и отворих торбата на кухненската маса. В нея имаше скилидка чесън, която прибрах в инвентара си. После изтичах на запад към дневната. Подът бе застлан с голям ориенталски килим. Обзавеждането се състоеше от старинни мебели като онези, които бях виждал във филми от 40-те години на XX в. На западната стена имаше дървена врата с издялани в нея странни знаци. А на отсрещната стена се издигаше красива витрина за трофеи. Беше празна. Върху витрината имаше фенер на батерии, а на стената над него бе окачен лъскав меч.

Взех меча и фенера, навих килима и намерих под него капака, който знаех че се крие отдолу. Отворих го и видях стълбище, което водеше към тъмно мазе.

Включих фенера и щом заслизах по стълбите, мечът засия.

Продължих да правя справки с бележките си за играта, за да си припомня откъде точно да мина през лабиринта от стаи, коридори и пъзели. По пътя си събрах всички деветнайсет съкровища, като от време на време се връщах в дневната в бялата къща, за да ги поставя във витрината. Наложи се да се бия с няколко неигрални компютърни персонажа: един трол, циклоп и безкрайно изнервящ крадец. А що се отнасяше до легендарния Гру, който дебнеше в тъмата и чакаше да ме изяде — просто го заобиколих.

Освен свирката в кухнята, не открих други изненади или отклонения от оригиналната игра. За да изиграя докрай триизмерната версия на Zork, трябваше просто да действам, както в оригиналната текстова игра. Като тичах с всички сили, без да спирам, за да разглеждам или да се замислям, успях да стигна до края за двайсет и две минути.

Непосредствено след като взех и последното от деветнайсетте съкровища — малка месингова дрънкулка, на дисплея ми излезе съобщение, че Вонегът беше кацнал отвън. Автопилотът бе приземил кораба в полето на запад от бялата къща. Невидимият щит още беше включен, както и защитните механизми. Ако Шестиците вече кръжаха в орбита около планетата, се надявах да не са забелязали кораба ми.

Изтичах обратно в дневната за последен път и поставих последното съкровище във витрината. Както и в оригиналната игра, там се появи карта, която показваше пътя до скрита могила, бележеща края на играта. Но картата и краят на играта не ме интересуваха. Сега всички "трофеи" бяха "събрани", затова извадих свирката. Имаше три дупки в горната ѝ част и запуших третата, за да получа звука от 2600 херца, с който свиркаха бе станала прочута в аналите на хакерите. После я надух и от нея излезе ясен, пронизителен звук.

Тя изведнъж се преобрази в малък ключ. В същия миг резултатът ми в Класацията се увеличи с 18 000 точки.

Отново се върнах на второ място само с 1000 точки пред Аех.