Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

Миг по-късно симулацията на Zork се рестартира. Деветнайсетте съкровища във витрината изчезнаха по скривалищата си, а останалата част от къщата и игралното поле се върнаха във вида, в който ги бях заварил.

Взрях се в ключа в дланта си и за миг ме обзе паника. Той беше сребрист, а не с мътнозеления цвят на нефрит. Но когато го обърнах и разгледах по-внимателно, установих, че всъщност бе увит в сребрист станиол, като за дъвка или шоколад. Внимателно свалих опаковката, под която се намираше ключ, изработен от лъскав зелен камък.

Нефритеният ключ.

И също като на Медния, и върху този имаше надпис:

Продължи куеста, като минеш теста.

Препрочетох го няколко пъти, но не ми хрумна нищо, затова го прибрах в инвентара си, а после разгледах опаковката. Тя представляваше сребрист станиол с бяла хартия от вътрешната страна. Не забелязах никакви знаци.

В този миг чух приглушеното бръмчене на наближаващ космически кораб и знаех, че това бяха Шестиците. По шума изглеждаше, че са страшно много на брой.

Прибрах опаковката в джоба си и изтичах навън. Небето гъмжеше от хиляди техни бойни кораби, които приличаха на ято метални оси. Докато се спускаха, те се разделиха на малки групички и се насочиха в различни посоки, сякаш за да покрият цялата повърхност на планетата.

Реших, че не бяха толкова глупави, че да се опитат да барикадират всички петстотин и дванайсет копия на бялата къща. Тази стратегия им бе помогнала на Лудус, но само за няколко часа, при това там трябваше да барикадират само едно място. Цялата планета Фробоз беше зона, разрешена за битки; тук функционираха и магии, и технологии, което означаваше, че всичко бе позволено. Съвсем скоро щяха да започнат да пристигат орди от въоръжени до зъби ловци, а ако Шестиците се опитаха да ги отблъснат, щеше да избухне война с мащаби, невиждани досега в историята на ОАЗИС.

След като прекосих тичешком полето и стъпих на рампата на кораба си, забелязах голям ескадрон от бойни кораби, около сто на брой, да се спуска от небето право към мен.

Макс вече бе запалил двигателите на Вонегът , затова му извиках да потегляме веднага щом стъпех на борда. Когато стигнах до пилотската кабина, включих на максимална скорост и спускащите се ята от Шестици направиха остри виражи, за да тръгнат след мен. Докато се изстрелвах в небето, бях подложен на тежък обстрел от няколко посоки. Но имах късмет. Корабът ми беше бърз, а щитовете ми бяха най-модерните на пазара и издържаха достатъчно, че да успея да изляза в орбита. Но отказаха няколко секунди по-късно и корпусът на Вонегът получи сериозен брой поражения само за няколкото секунди, които ми трябваха, за да мога да превключа на светлинна скорост.

Измъкнах се на косъм. Проклетниците едва не ме хванаха.

Корабът ми бе потрошен, затова вместо да се върна направо в крепостта си, се отправих към Работилницата на Джо — орбитален автосервиз в Сектор 10. Сервизът на Джо беше надеждно място с разумни цени, където обслужването беше светкавично. Винаги ходех там, когато Вонегът се нуждаеше от ремонт или подобрения.

Докато Джо и хората му ремонтираха кораба ми, изпратих на Аех кратък благодарствен имейл. Казах му, че какъвто и дълг да е смятал, че е имал към мен, го е платил напълно. Освен това си признах, че съм безкрайно нетактичен, самовлюбен кретен — и го помолих да ми прости, че се бях държал така с него.

Щом поправиха кораба ми, потеглих към крепостта си. До края на деня не откъсвах поглед от новинарските канали. Информацията за Фробоз бе плъзнала и всеки ловец, който разполагаше с необходимите средства, вече се бе телепортирал там. Хиляди други непрекъснато пристигаха с космически кораби, за да се бият с Шестиците и да вземат копие от Нефритения ключ.

По новините излъчваха на живо стотиците масови боеве, които избухваха на Фробоз около почти всички копия на запуснатата къща с бели стени. Големите ловни кланове отново се обединиха в координирана атака срещу Шестиците. Това бе началото на сражението, станало известно по-късно като Битката за Фробоз, а вече и двете страни даваха многобройни жертви.

Следях и Класацията и чаках да видя доказателства, че Шестиците са започнали да събират Нефритени ключове, докато армията удържаше конкуренцията. Както се и опасявах, следващият резултат, който се увеличи, беше на Соренто. Точките му скочиха със 17 000 и той се изкачи на четвърто място.