Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

Сега, след като знаеха къде да намерят Нефритения ключ, очаквах резултатите и на останалите му служители да започнат да се покачват. Но — за моя изненада — следващият аватар, който взе ключа, беше не кой да е, а Шото. Той постигна това двайсет минути след Соренто. Шото някак си бе успял да се изплъзне на ордите му, които се тълпяха по цялата планета, да влезе в някое от копията на бялата къща, да събере деветнайсетте съкровища и да вземе своя ключ.

Продължих да следя Класацията и очаквах да видя и резултатът на брат му Дайто да се увеличи. Но това не стана.

Няколко минути, след като Шото взе ключа, името на Дайто изчезна от Класацията. Имаше само едно възможно обяснение: Дайто бе загинал.

През следващите дванайсет часа на Фробоз продължи да цари хаос, тъй като всеки ловец в ОАЗИС пристигаше на планетата и се хвърляше в битката.

Шестиците се бяха разпръснали по цялата планета в смел опит да блокират всички петстотин и дванайсет копия на игралното поле на Zork. Но макар войските им да бяха многобройни и добре екипирани, този път не бяха струпани достатъчно нагъсто. Само още седем от аватарите им успяха ца вземат Нефритения ключ през този ден. А когато ловните кланове започнаха организираната си атака срещу тях, "кретените в синьо" дадоха сериозни жертви и бяха принудени да отстъпят.

След няколко часа висшето им командване реши да предприеме нова стратегия. Бързо стана ясно, че няма да успеят да удържат над петстотин отделни блокади, нито да отблъснат непрестанния наплив от ловци. Затова прегрупираха силите си и ги съсредоточиха около десет съседни копия към южния полюс на планетата. Издигнаха силови полета край всяко от тях и разположиха бронирани батальони пред стените им.

Стратегията да действат в по-малък мащаб проработи и войските на Шестиците се оказаха достатъчни, че да удържат тези Десет места и да не допуснат други ловци да влязат там (а и ловците нямаха особено основание да се опитват, тъй като сега над петстотин други копия от Zork стояха отворени и необсадени). Така Шестиците можеха да действат необезпокоявани. В общи линии строиха по десет редици от аватари пред всяка бяла къща и ги пращаха един по един да вземат Нефритения ключ. Всички виждаха какво точно правят, защото цифрите cрещу всеки от служебните номера на ИОИ в Класацията започнаха да се увеличават с по 15 000 точки.

В същото време се увеличаваха и резултатите на стотици ловци. Сега, след като местоположението на Нефритения ключ и действията, които бяха необходими, за да се вземе, бяха станали обществено достояние, всеки, преминал през Първата порта, можеше да се сдобие с него. Когато Битката за Фробоз приключи, Класацията изглеждаше по следния начин:

Въпреки че Шото бе постигнал същия резултат, катоСоренто, последният бе стигнал 122 000 точки пръв и затова бе по-напред в класацията. Сравнително малкото бонус точки, които АртЗмида, Аех, Шото и аз бяхме получили, задето достигнахме първи до Медния ключ, бяха причината имената ни да останат и тачената група на Големите пет. А сега, след като Дайто бе мъртъв, Соренто също бе спечелил един от тези бонуси. При вида на служебния му номер над името на Шото ми призля. Соренто бе влязъл с коварство сред Големите пет.

Разгледах резултатите по-надолу в Класацията и видях, че в нея имаше вече над пет хиляди имена, а с всеки изминал час броят им се увеличаваше, тъй като нови и нови аватари най-сетне успяваха да победят лича на Joust и да вземат Медния ключ.

По форумите очевидно никой не знаеше какво се е случило с Дайто, но всички бяха на мнение, че Шестиците са го убили през първите няколко минути от битката за Фробоз. Носеха се всевъзможни слухове за начина, по който бе умрял, но никой не бе видял с очите си кончината му. Освен може би Шото, а той бе изчезнал. Изпратих му няколко покани за чат, но не получих отговор. Предположих, че и той като мен се бе съсредоточил изцяло върху това да намери Втората порта преди Шестиците.

Седях в крепостта си, взирах се в Нефритения ключ и повтарях текста, изписан върху него, като влудяваща мантра: