Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

Продължи куеста, като минеш теста.

Продължи куеста, като минеш теста.

Продължи куеста, като минеш теста.

Добре, но какъв тест? Какъв тест трябваше да мина? Тестът на Кобаяши Мару? Предизвикателството на Пепси ? Как бе възможно тази загадка да е толкова неясна?

Разтрих ядно очи под визьора. Реших да си почина и да поспя. Отворих инвентара на аватара си и върнах обратно Нефритения ключ. Тогава забелязах сребристия станиол в полето до него — опаковката, в която бе увит, когато се появи в дланта ми.

Знаех, че тайната на гатанката беше свързана по някакъв начин с опаковката, но не можех да се сетя как. Първо ми хрумна, че можеше да е препратка към Уили Уонка и Шоколадовата фабрика, но реших, че не беше така. В опаковката нямаше златен билет. Значението ѝ беше друго.

Взирах се в станиола и размишлявах по въпроса, докато вече едва си държах очите отворени. Излязох от ОАЗИС и си легнах няколко часа по-късно, в 6:12 часа стандартно време по ОАЗИС, се събудих внезапно от стържещия звук на алармата която ми извести, че отново имаше промяна в първите места Изпълнен със страховити опасения, влязох в ОАЗИС и отворих Класацията, без да съм сигурен в това, какво да очаквам Може би АртЗмида най-накрая бе преминала през Втората порта? Или пък Аех или Шото бяха имали тази чест.

Но резултатите и на тримата бяха същите. За свой ужас видях, че точките на Соренто се бяха увеличили с 200 000. А срещу служебния му номер вече имаше икони на две порти.

Соренто бе станал първият човек, намерил Втората порта и преминал през нея. Вследствие на това сега аватарът му заемаше първо място в Класацията.

Седях вцепенен и се взирах в служебния му номер, а наум преценявах какви щяха да са последствията от случилото се, След като бе излязъл оттам, той бе получил информация относно това, къде се криеше Кристалният ключ, който отваряше последната порта. Сега единствено Шестиците имаха тази гатанка, което означаваше, че бяха по-близо до Яйцето откогото и да било.

Изведнъж ми призля и започнах да се задушавам. Осъзнах, че това сигурно беше пристъп на паника. Бях шашнат до безобразие. Получих огромен психически шок. Както и да го наре чете, направо се побърках.

Звъннах на Аех, но той не вдигна. Или още ми се сърдеше или имаше по-важна работа. Понечих да се обадя на Шото, но си спомних, че вчера бяха убили аватара на брат му. Сигурно не беше в много добро настроение. Реших засега да не го безпокоя.

Замислих се дали да не отлетя до Бенатар и да се опитам да поговоря с АртЗмида, но се осъзнах. Тя имаше Нефритения ключ вече от два месеца, а още не беше преминала през Втората порта. Новината, че Шестиците бяха успели за по-малко от двайсет и четири часа, сигурно я бе довела до унищожителна ярост. Или до кататония. Най-вероятно в момента не ѝ беше до разговори, най-малкото с мен. Все пак опитах да ѝ позвъня. Тя, както обикновено, не отговори.

Толкова отчаяно исках да чуя познат глас, че поради липсата на други възможности, се задоволих с Макс. В състоянието, в което бях, дори изкуственият компютърно генериран глас ми донесе известна утеха. Разбира се, предварително програмираните отговори на Макс бързо се изчерпаха, а когато той започна да се повтаря, илюзията, че разговарям с друго човешко същество, изцяло се изпари и се почувствах още по-самотен. Човек разбира, че окончателно е съсипал живота си, когато всичко се прецака и единственият, с когото може да си поговори, е софтуерът, управляващ системата му.

Не можех да заспя, затова гледах новините и следях ловните форуми. Армадата на Шестиците още беше на Фробоз, а аватарите им продължаваха да събират Нефритени ключове.

Соренто очевидно се бе поучил от предишната си грешка. Сега, след като само Шестиците знаеха къде беше Втората порта, нямаше да постъпят толкова глупаво, че да разкрият местоположението ѝ, като се опитат да я барикадират с войските си. Но въпреки всичко, те се възползваха максимално от ситуацията. В хода на деня продължиха да пращат и други аватари там. След като Соренто премина, още дванайсет Шестици го последваха през следващите двайсет и четири часа. Тъй като всяка получаваше по 200 000 точки, с АртЗмида, Аех и Шото слизахме все по-надолу в Класацията, докато не изпаднахме от първата десетка и на главната страница не останаха само служебни номера на ИОИ.

Сега Шестиците контролираха всичко.

И когато бях сигурен, че ситуацията не можеше да се влоши повече, тя се влоши. Стана много, много зле. Два дни, след като премина през Втората порта, резултатът на Соренто скочи с още 30 000 точки, което означаваше, че е намерил Кристалния ключ.