Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

На екрана на Robotron беше изписана класацията с най-високи резултати. В тази игра най-добрите играчи имаха възможност да въведат цяло изречение в текстовото поле до резултата, вместо само инициалите си, а най-добрият играч бе използвал ценното си пространство на победител, за да обяви, че "Заместник-директорът Рундберг е тъпанар".

Продължих навътре в мрачната пещера с електроника и отидох до автомата за Рас-Мап в дъното на залата, сместен между игрите Galaga и Dig Dug. Машината в жълто и черно бе осеяна с драскотини, а крещящите рисунки от двете ѝ страни се лющеха. Екранът беше тъмен, а върху него бе закачена бележка, която гласеше Не работи. Тази табела стоеше там, когато за пръв път открих играта — и именно тя привлече погледа ми. Защо му е трябвало на Холидей да включва счупена игра в симулацията?

Издърпах машината от стената и видях, че не беше включена в контакта. Включих я и изчаках да зареди. Работеше си нормално.

Докато връщах автомата на мястото му, забелязах нещо. Върху играта, на мястото, където със скоба бе закачен стъкленият навес, стоеше монета от четвърт долар от 1981-а — годината, в която бе излязла играта Рас-Мап.

Знаех, че през 80-те са поставяли монета върху машината, за да си запазят ред за играта. Но когато се опитах да я вдигна, тя не помръдна. Сякаш беше заварена за метала.

Странно.

Залепих бележката Не работи на съседната игра Galaga и погледнах към стартовия екран, на който бяха изписани имената на злите духове: Инки, Бинки, Пинки и Клайд. Най-високият резултат в класацията оставаше непроменен от предишното ми посещение: 3 333 350 точки.

Това бе странно по няколко причини. В истинския свят игрите Рас-Мап не запазваха най-високите резултати, ако се изключеха от тока. А след като играчът преминеше един мили точки, броячът се превърташе. Но тази машина показваше най-висок резултат от 3 333 350 — само с 10 точки по-малко от най-високия възможен в Рас-Мап. Имаше един-единствен начин да го подобря — като изиграя перфектна игра.

Сърцето ми се разтуптя. Бях открил нещо ново. Някакво великденско яйце, скрито в този стар монетен игрален автомат. Нe беше Яйцето, а обикновено великденско яйце. Някакво предизвикателство или пъзел, който почти със сигурност бе създаден и поставен тук от Холидей. Не знаех дали има нещо общо с Нефритения ключ. Може изобщо да нямаше връзка с Лова. Но имаше само един начин да установя дали е така.

Трябваше да мина всички нива на Рас-Мап без грешка.

Това не беше никак лесно. Трябваше да изиграя 255 без грешка, докато стигнех до последното, на разделен екран. И трябваше да взема всяка точка, бонус, плод и дух по пътя, без да изгубя нито един живот. В шейсетгодишната история на играта бяха документирани по-малко от двайсет такива случая. Един от играчите, преминал без грешка всички нива за най-кратко време, бе Джеймс Холидей, който бе поставил рекорд от четири часа. Той постигнал това на оригинален автомат за Рас-Мап в стаята за почивки на Григериъс Геймс.

Тъй като знаех, че Холидей е обичал тази игра, вече бях проучил подробно Рас-Мап. Но никога не бях изигравал цялата игра без грешка. Разбира се, не бях правил сериозен опит да го постигна. Досега не бях имал причина.

Отворих дневника си и извадих всички данни, свързани с Рас-Мап, които бях събрал. Оригиналният код на играта. Пълната биография на дизайнера ѝ Тору Иватани. Всички стратегически ръководства, издавани някога. Всички епизоди от анимационния сериал Рас-Мап. Съставките на корнфлейкса "Рас-Мап". И, разбира се, игрални схеми. Имах купища диаграми с разигравания за Рас-Мап, както и стотици часове видеозаписи на най-добрите играчи в историята. Вече бях проучвал голяма част от материалите, но ги прегледах отново, за да си ги припомня. След това затворих дневника и изгледах машината, както стрелец премерва с поглед опонента си.

Протегнах ръце, разкърших врат и изпуках кокалчетата на пръстите си.

Когато пуснах монетата си в процепа отляво, автоматът издаде познатия ми електронен звук. Натиснах бутона Играч 1 и на екрана пред мен се появи първият лабиринт. В центъра на плетеницата се изписа съобщението ГОТОВИ!.

Хванах джойстика и започнах да насочвам героя си с форма на пица през лабиринт след лабиринт. Уака-уака-уака.

Забравих за заобикалящата ме виртуална среда, концентрирах се върху играта и потънах в старинната ѝ двуизмерна реалност. Осъзнавах напълно, че играех на симулирана игра в симулирана игра. Игра в играта.