Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

— Дилетанти — заяви АртЗмида. — Сами са си виновни, че не знаят всички текстове от Училищен рок наизуст. Как изобщо тези тъпаци успяха да стигнат до тук?

— С измама, не помниш ли? — попитах аз.

Тя ми се усмихна и коленете ми се подкосиха.

— А, вярно. Все забравям.

— Само защото Шестиците още не са отворили портата, това не означава, че няма да се сетят в крайна сметка — каза Шото.

Кимнах.

— Шото е прав. Занимават се с това денонощно и рано или късно ще направят връзката с песента от Училищен рок. Не бива да губим време.

— Какво чакаме тогава? — попита развълнувано Шото. — Знаем къде е портата и как да я отворим! Да вървим! И нека най-добрият ловец да спечели!

— Забравяш нещо, Шото-сан — каза Аех. — Парзивал още не ни е казал как ще преминем през щита и как ще преодолеем армията на Шестиците. — Той се обърна към мен. Имаш план за това, нали, Зи?

— Разбира се. Тъкмо до него бях стигнал… — Махнах с дясната си ръка и във въздуха пред мен се появи триизмерна холограма на замъка на Анорак. Прозрачният син купол, генериран от Сферата на Осувокс, обгръщаше замъка и над, и под земята. Посочих я. — Щитът ще изчезне сам по пладне в понеделник, след около трийсет и шест часа. Тогава ще влезем в замъка през парадния вход.

— Как така щитът ще падне сам? — попита АртЗмида. — Клановете го бомбардират с атомни бомби от две седмици, а дори не са го одраскали. Как ще го свалиш?

— Вече се погрижих за това. Ще трябва да ми се доверите.

— Аз ти вярвам, Зи — рече Аех. — Но дори щитът да изчезне за да стигнем до замъка, пак ще трябва да се бием с най-голямата армия в ОАЗИС. — Той посочи към холограмата, където войските на Шестиците бяха разположени около замъка от вътрешната страна на сферата. — Какво ще правим с тези тъпаци? И с танковете и корабите им?

— Само четиримата няма да се справим — каза Шото.

— Знам. Ще ни трябва малко помощ.

— Голяма помощ — поясни АртЗмида.

— И кого ще убедим да ни помогне да нападнем цялата армия на Шестиците? — попита Аех.

— Всички — отвърнах аз. — Всички ловци, с които успеем да се свържем. — Отворих друг прозорец, в който се появи имейла, който бях съчинил, преди да вляза в Мазето. — Ще разпратя това писмо довечера до всички потребители на ОАЗИС.

Скъпи колеги ловци,

Настъпи мрачният ден. След години на измами, манипулации и лъжи Шестиците най-накрая успяха с пари и коварство да си проправят път до Третата порта.

Корпоративните лакеи на ИОИ барикадираха замъка на Анорак и разположиха армията си около него, за да попречат на друг да стигне до Яйцето. Научихме, че са разкрили истинските самоличности на ловците, които смятат за заплаха, и възнамеряват да ги отвлекат и убият.

Ако всички ловци по света не се обединят, за да спрат Шестиците, те ще намерят Яйцето и ще спечелят състезанието. Тогава ОАЗИС ще стане собственост на ИОИ.

Моментът настъпи. Нападението ни срещу армията на Шестиците ще започне утре по пладне, стандартно време по ОАЗИС.

Присъединете се към нас!

С уважение,

Аех, АртЗмида, Парзивал и Шото

— Коварство? — каза АртЗмида, след като прочете писмото. — Със синонимен речник ли го написа?

— Опитах се да звучи гръмко. Официално.

— Харесва ми, Зи — каза Аех. — Направо ти кипва кръвта.

— Благодаря, Аех.

— Значи това е планът ти? — попита АртЗмида. — да разпратиш спам из целия ОАЗИС и да молиш за помощ?

— В общи линии да.

— И да не мислиш, че всички ще се надигнат да се бият с Шестиците само заради принципа?

— Да, така мисля.

Аех кимна:

— Прав е. Никой не иска Шестиците да спечелят състезанието и ИОИ да поеме контрола върху ОАЗИС. Хората ще скочат, ако им се предостави възможност да помогнат. А и кой ловец ще пропусне подобна епична историческа битка?

— Но клановете няма ли да си помислят, че просто се опитваме да ги манипулираме, за да успеем ние да стигнем до портата? — попита Шото.

— Разбира се — отвърнах аз. — Повечето от тях обаче вече са се отказали. Всички виждат, че краят на състезанието наближава. Не смяташ ли, че повечето хора предпочитат някой от вас да спечели, вместо Соренто и Шестиците?

АртЗмида се замисли върху думите ми.

— Прав си. Имейлът може да свърши работа.

— Зи — потупа ме по гърба Аех, — Ти си невероятен, гений! Когато разпратиш имейла, медиите ще пощуреят! Но вината ще се разнесе като горски пожар. До утре всеки аватар в ОАЗИС ще е на път за Хтония.

— Да се надяваме — казах аз.