Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

— О, ще дойдат, не се тревожи — каза АртЗмида. — Но колко от тях ще се бият, когато видят противника? Повечето сигурно ще си донесат столове и ще хрупат пуканки, докато гледат как ни премазват.

— И това не е изключено — отвърнах аз. — Но клановете със сигурност ще ни помогнат. Нямат какво да губят. А и не е нужно да побеждаваме армията на Шестиците. Трябва само да си пробием път през нея, да влезем в замъка и да стигнем до портата.

— Трябва трима от нас да стигнат до портата — уточни Аех. — Ако само двама влязат вътре, с нас е свършено.

— Точно така. Затова трябва много да внимаваме да не ни убият.

АртЗмида и Аех се изсмяха нервно. Шото само поклати глава.

— Дори да отворим портата, все пак ще трябва да я преминем — каза той. — Със сигурност ще е по-трудна от първите две.

— Ще се тревожим за това, когато влезем в нея — отвърнах аз.

— Добре — съгласи се Шото. — Да се захващаме за работа.

— Съгласен съм — заяви Аех.

— Значи вие двамата ще се включите? — попита АртЗмида.

— Да имаш по-добра идея, сестро? — попита Аех.

Тя сви рамене.

— Всъщност не.

— Добре тогава. Решено е — заяви Аех.

Затворих имейла.

— Ще изпратя по едно копие от писмото и на вас — казах аз. — Започнете да го разпращате на всички в списъка си с адреси довечера. Публикувайте го в блоговете си. Пуснете го по телевизионните си канали. Разполагаме с трийсет и шест часа да разпространим молбата. Времето би трябвало да е достатъчно всички да се екипират и аватарите им да стигнат до Хтония.

— Щом Шестиците чуят за това, веднага ще започнат да подготвят отбраната си — каза АртЗмида. — Ще стигнат до крайности.

_ А може просто да го приемат за шега, защото си мислят, че щитът им е непробиваем — възразих аз.

— Наистина е непробиваем — рече АртЗмида. — Затова се надявам да си прав, че ще изчезне.

— Не се тревожи.

— Че защо да се тревожа? Сигурно си забравил, но вече съм бездомна и бягам, за да спася живота си! В момента съм на терминал на летището и плащам за връзката си на минута. Не мога да водя война оттук, да не говорим пък да мина през Третата порта. А няма къде другаде да отида.

Шото кимна.

— И аз не мога да остана тук. Намирам се в кабина под наем в кафене в Осака. Никак не е уединено. А и ми се струва, че е опасно да стоя на едно място, щом агентите на Шестиците ме търсят.

АртЗмида ме погледна.

— Да имаш някакви предложения?

— Съжалявам, че ви го казвам, но и аз съм бездомен и съм в обществен клуб в момента. Крия се от Шестиците повече от година, забравихте ли?

— Имам микробус — обади се Аех. — Добре дошли сте да останете при мен, но няма да успея да стигна до Кълъмбъс, Ванкувър и Япония за трийсет и шест часа.

— Мисля, че аз мога да ви помогна — обади се дълбок глас.

Подскочихме стреснато, обърнахме се и видяхме аватара на висок мъж с прошарена коса, който изникна зад гърбовете ни. Веднага го познахме. Беше Великият и могъщ Ог. Аватарът на Огдън Мopoy. При това той не се материализира постепенно, както по принцип се появяват аватарите, влизащи в чатрум. Просто изникна от нищото, сякаш през цялото време бе стоял в Мазето и чак сега бе решил да се покаже.

— Ходили ли сте в Орегон? — попита той. — Щатът е прекрасен по това време на годината.

Взирахме се онемели в Огдън Мороу.

— Как влязохте тук? — успя да продума Аех, след като затвори зяпналата си уста. — Това е частен чатрум.

— Знам — отвърна малко засрамено Мороу. — Опасявам се, че подслушвам четирима ви от доста време. И се надявам да приемете най-искрените ми извинения. Направих го с най-добри намерения, честна дума.

— При цялото ми уважение, сър, не отговорихте на въпроса му — каза АртЗмида. — Как успяхте да влезете в чатрума без покана? И как подслушвахте разговора ни, без да ви забележим?

— Простете. Разбирам защо сте толкова разтревожени. Но не се притеснявайте. Моят аватар има множество уникални способности, включително способността да влиза в частни чатрумове без покана. — Докато говореше, Мороу отиде до библиотеката на Аех и започна да преглежда стари притурки за ролеви игри. — Преди официалното пускане на ОАЗИС, когато с Джим създадохме аватарите си, си дадохме достъп на суперпотребители за цялата симулация. Освен че бяха безсмъртни и неуязвими, нашите аватари можеха да ходят навсякъде и да правят почти всичко. Сега, след като Анорак го няма, моят аватар е единственият с тези способности — обърна се към нас. — Никой друг не може да ви подслушва, най-малко Шестиците. Протоколите за криптиране на чатрумовете в ОАЗИС са непробиваеми, уверявам ви. — Той се изкиска тихичко. — Въпреки присъствието ми тук.