Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

— Той е бутнал онези комикси! — казах аз на Аех — След първата ни среща тук, помниш ли? Казах ти, че е някакъв бъг в софтуера…

Ог кимна и сви гузно рамене.

— Аз бях. Понякога съм много тромав.

Последва кратко мълчание, по време на което най-накрая събрах смелост да се обърна директно към Мороу:

— Господин Мороу…

— Моля те — вдигна ръка той, — наричай ме Ог.

— Добре — засмях се аз нервно. Дори при дадените обстоятелства бях онемял от вълнение. Не можех да повярвам, че наистина говоря с Огдън Мороу. — Ог, би ли ни казал защо ни подслушваш?

— Защото искам да ви помогна. А от онова, което чувам до момента, помощта ми наистина ви е нужна. — Ние се спогледахме нервно и той забеляза недоверието ни. — Моля ви, не ме разбирайте погрешно. Няма да ви подсказвам, нито да ви давам информация, която ще ви помогне да стигнете до Яйцето. Това ще развали веселбата, нали? — Върна се при нас и тонът му изведнъж стана сериозен. — Точно преди да умре, обещах на Джим, че в негово отсъствие ще направя всичко възможно, за да запазя честния дух на състезанието му. Затова съм тук.

— Но, господин… Ог — казах аз. — В автобиографията си пишете, че не сте си говорили с Джеймс Холидей през последните десет години от живота му.

Мороу се усмихна развеселен.

— Стига, хлапе, не бива да вярваш на всичко, което четеш! — изсмя се той сърдечно. — Това всъщност е вярно до голяма степен. Не разговарях с Джим през последното десетилетие от живота му. Но говорихме няколко седмици преди да умре. — Мороу замлъкна, сякаш за да извика спомена в съзнанието си. — По онова време дори не знаех, че беше болен. Обади ми се изневиделица и се срещнахме в частен чатрум, подобен на този. Там той ми разказа за болестта си, за състезанието и за плановете си. Тревожеше се, че в играта може да са останали някои бъгове и че е възможно да възникнат непредвидени усложнения след смъртта му, които да попречат на състезанието да протече така, както си го беше представял.

— Като например Шестиците, нали? — попита Шото.

— Точно така. Като Шестиците. Затова Джим ме помоли да наблюдавам състезанието и да се намеся, ако е крайно наложително. — Той си почеса брадата. — да си призная, не исках да се нагърбвам с тази отговорност. Но това бе предсмъртното желание на най-добрия ми приятел и затова се съгласих. През последните шест години наблюдавам отстрани. И макар Шестиците да направиха всичко възможно да ви попречат, вие четиримата някак си успяхте да оцелеете. Побеждавахте ги на всеки етап, затова мислех, че не е нужно да се намесвам. Но сега, след като чух в какво положение се намирате, е време най-сетне да взема мерки, за да запазя честния дух на играта на Джим.

Четиримата се спогледахме удивени, сякаш искахме да се уверим, че всичко това се случва наистина.

— Предлагам ви убежище в дома си в Орегон — каза Ог. — Оттук ще успеете да изпълните плана си и да завършите мисията в безопасност, без да се тревожите, че Шестиците ще ви открият и ще ви задържат. Мога да ви предоставя най-новите модели екипировка и оптична връзка с ОАЗИС, както и каквото друго ви потрябва.

Пак се смълчахме удивени.

— Благодарим ви, сър! — казах аз най-накрая, но се сдържах да не падна на колене и да му се поклоня многократно.

— Това е най-малкото, което мога да направя.

— Предложението ви е изключително любезно, господин Мороу, но аз живея в Япония — каза Шото.

— Знам, Шото — каза Ог, — вече изпратих частен самолет да те вземе. Чака те на летището в Осака. Ако ми кажеш къде се намираш в момента, ще изпратя лимузина да те закара до пистата.

Шотo онемя за миг, а после се поклони ниско.

— Аригато, Мороу-сан.

— Няма защо да ми благодариш, момче. — После той се обърна към Арт3мида. — Млада госпожице, доколкото разбрах, в момента си на летището във Ванкувър, нали? И за теб сън се погрижил. В зоната за багажа те чака шофьор, който държи табела с името Бенатар . Той ще че заведе до самолета, който изпратих за теб.

За миг си помислих, че и АртЗмида ще се поклони. Но тя изтича към Ог и го прегърна силно.

— Благодаря, Oг. Безкрайно ти благодаря! Благодаря, благодаря, благодаря!

— За нищо, скъпа — засмя се той смутено. Когато АртЗмида най-сетне го пусна, Ог се обърна към нас с Аех. — Аех, доколкото разбирам, се движиш с автомобил и в момента си и района на Питсбърг, нали?

Аех кимна.

— Ако отидеш до Кълъмбъс за приятеля си Парзивал, ще изпратя самолет, който да ви вземе от летището. Ако, разбира се, вие, момчета, не възразявате да пътувате заедно.