Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

— Дълга история — отвърнах аз. — Всяко нещо по реда си.

Обърнах се към Шото и АртЗмида:

— Напуснахте ли домовете си?

Те кимнаха.

— В момента на сигурно място ли сте?

— Да — отвърна Шото. — Аз съм в едно манга кафене.

— А аз съм на летището във Ванкувър — рече АртЗмида. Чувах гласа ѝ за пръв път от месеци. — В момента съм в пълна с бацили обществена кабина за достъп до ОАЗИС. Избягах от къщи само с дрехите на гърба си, затова се надявам данните на ИОИ, които ни прати, да са истински.

— Истински са, довери ми се.

— Откъде си толкова сигурен? — попита Шото.

— Защото влязох в базата данни на Шестиците и лично ги свалих.

Тримата ме зяпнаха смълчани. Аех повдигна вежди.

— И как точно го направи, Зи?

— Създадох си фалшива самоличност и се направих на длъжник на ИОИ, за да вляза в централата им. Там бях през последните осем дни. А преди малко избягах.

— Мамка му! — прошепна Шото. — Сериозно ли говориш?

Кимнах.

— Човече, имаш стоманени нерви — каза Аех. — Моите почитания.

— Благодаря. Поне така мисля.

— Да приемем, че не ни будалкаш — обади се АртЗмида. — Как може един нисш длъжник да получи достъп до тайни досиета и вътрешна кореспонденция на Шестиците?

Обърнах се към нея.

— Длъжниците имат ограничен достъп до интранета на компанията чрез системата за развлечения в капсулите, която е зад защитната стена на ИОИ. Оттам успях да мина през поредица от задни вратички и пропуски в системата, оставени от програмистите, проектирали интранета, да си проправя път в мрежата и да вляза в личната база данни на Шестиците.

Шото ме зяпна със страхопочитание.

— И сам ли направи всичко това?

— Точно така, господине.

Истинско чудо е, че не са те хванали и не са те убили — рече тя. — Защо пое подобен глупав риск?

— А ти как мислиш? За да намеря начин да премина през щита и да стигна до Третата порта — свих рамене аз. — Само този план успях да измисля за толкова кратко време.

— Зи — ухили се Аех, — голяма откачалка си. — Той дойде при мен и плеснахме длани във въздуха. — Но именно затова те обичам, човече!

АртЗмида се намръщи.

— И след като разбра, че имат тайни досиета за нас, сдържа да не ги погледнеш, а?

— Наложи се! Трябваше да разбера какво знаят за всеки от нас! И ти би постъпила така.

Тя ме посочи с пръст.

— Не, нямаше да го направя. Аз уважавам личното пространство на другите!

— Арт3мида, успокой се! — намеси се Аех. — Той най-вероятно ти с спасил живота.

Тя се замисли върху думите му.

— Добре, да забравим за това — рече накрая, но виждах, че все още е бясна.

Не знаех какво да кажа, тъй че продължих нататък.

— Прехвърлям и на трима ви по едно копие от данните на Шестиците, които успях да задигна. Десет зетабайта са. Вече трябва да сте ги получили. — Изчаках да си проверят електронните пощи. — Информацията, която имат за Холидей, е необятна. Разполагат с всичко за живота му. Събрали са интервюта с всички хора, които Холидей е познавал. Може да ни отнеме месеци да ги прочетем.

Изчаках няколко минути, докато те преглеждаха данните.

— Еха! Невероятно — обърна се Шото към мен. — Как, по дяволите, успя да избягаш от ИОИ с цялата тази информация?

— Като се измъкнах с хитрост.

— Аех е прав — поклати глава АртЗмида. — Ти си луд за връзване. — Тя се поколеба за секунда и после добави: — Благодаря за предупреждението, Зи. Задължена съм ти.

Отворих уста, за да отвърна "Няма защо", но думите така и не излязоха.

— И аз съм ти длъжник, благодаря — каза Шото.

— Няма нужда да ми благодарите.

— Е, кажи лошата новина — подкани ме Аех. — Колко близо са Шестиците до преминаването през Третата порта?

— Познайте какво — ухилих се аз. — Още дори не са разбрали как да я отворят.

АртЗмида и Шото ме зяпнаха невярващо. Аех се усмихна широко, започна да клати глава и вдигна длани високо, сякаш танцуваше в такт с недоловима електронна музика.

— О, да! О, да! — запя той.

— Шегуваш се, нали? — попита Шото.

Поклатих глава.

— Не се шегуваш рече — АртЗмида. — Но как е възможно? Соренто взе Кристалния ключ и знае къде е портата. Трябва само да я отвори и да влезе, нали?

— Това важеше за първите две — отвърнах аз. — Но третата е различна. — Отворих голям прозорец във въздуха до себе си. — Вижте този запис от архива на Шестиците. Тук са записали първия си опит да отворят портата.

Пуснах записа. Видеоклипът започваше с аватара на Соренто, застанал пред входа на замъка на Анорак. Портите на непревземаемата крепост се отвориха като автоматични врати в супермаркет, щом Соренто се приближи.