Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

Не ми отне много време да изтрия изцяло тази самоличност и да копирам обратно пръстовите си отпечатъци и отпечатъците от ретините си в истинския си профил. Когато след няколко минути излязох от базата данни, Брайс Линч вече не съществуваше. Отново бях Уейд Уотс.

Пред пощата спрях автоматично такси и затаих дъх, докато притисках палец към скенера. Дисплеят светна в зелено. Системата ме разпозна като Уейд Уотс, а не като избягалия длъжник Брайс Линч.

— Добро утро, господин Уотс. Накъде пътувате? — попита автоматичното такси.

Дадох адреса на магазин за дрехи на главната улица близо до Университета на Охайо на име Дре6ки, който предлагаше "Високотехнологични градски облекла“. Оттам си купих чифт джинси и пуловер. И двата артикула бяха с "двойна употреба", което означаваше, че имаха датчици и можеха да се използват и в ОАЗИС. Не разполагаха със сензорни датчици, но и панталонът, и пуловерът можеха да бъдат свързани с конзолата ми и да изпращат до нея данни за това, как движа торса, ръцете и краката си, като така щеше да ми е по-лесно да управлявам аватар си през интерфейс само за ръкавици. Купих си и няколко чифта чорапи, бельо, яке от изкуствена кожа, ботуши и черна плетена шапка, която да сложа на смръзналата ми се гола глава.

Няколко минути по-късно излязох от магазина, облечен с новите дрехи. Мразовитият вятър ме забрули отново, закопчах якето догоре и си сложих шапката. Така се чувствах много по-добре. Изхвърлих униформата и гумените пантофи в кофа за боклук и тръгнах по главната улица, като зяпах витрините. Ходех със сведена глава и избягвах погледите на начумерените студенти, с които се разминавах.

След няколко пресечки видях магазин, в който всичко се продаваше от автомати, и влязох в него. Той представляваше голяма зала с редове автомати, от които можеше да си купиш всичко под слънцето. Едип от тях, с надпис "Автомат за самозащита", предлагаше съответната екипировка: леки ризници, химически спрейове и богата гама от пистолети. Натиснах екрана на машината и разлистих каталога. След кратко колебание си купих бронирана жилетка и Глок 47 С, както и три пълнителя с патрони. Взех и малък флакон със сълзотворен газ и платих за всичко, като сложих дясната си длан върху скенера. Самоличността ми бе потвърдена и се установи, че нямам криминално досие.

ИМЕ: УЕЙД УОТС

КРИМИНАЛНИ ПРОЯВИ: НЯМА

КРЕДИТЕН РЕЙТИНГ: ОТЛИЧЕН

ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА ПОКУПКИ: НЯМА

ТРАНЗАКЦИЯТА ИЗВЪРШЕНА!

БЛАГОДАРИМ, ЧЕ ПАЗАРУВАХТЕ ПРИ НАС!

Чу се тежко метално тупване и покупките ми се плъзнаха в стоманена тавичка на височината на коленете ми. Прибрах спрея в джоба си и облякох жилетката под новия си пуловер. Извадих пистолета от найлоновата му опаковка. За пръв път държах истинско оръжие. Въпреки това, усещането ми бе познато, защото бях използвал хиляди виртуални огнестрелни оръжия в ОАЗИС. Натиснах малко копче върху барабана и пистолетът издаде звук. Подържах го за по няколко секунди първо в дясната, а после в лявата ръка. Оръжието отново изписука, за да ме уведоми, че е сканирало отпечатъците от дланите ми. Сега само аз можех да стрелям с този пистолет. Заредих го с един пълнител и го прибрах в джоба на якето си. Нямаше предпазител, но имаше вграден таймер, който му пречеше да стреля през следващите дванайсет часа ("период за охлаждане"), ала въпреки това се чувствах по-сигурен с пистолет в джоба.

На няколко пресечки оттук имаше интернет кафене от верига заведения, наречени Контактът. Мърлявият осветен надпис с рисунка на антропоморфен оптичен кабел обещаваше "Светкавичен достъп до ОАЗИС! Евтин наем на екипировка! И лични сепарета за достъп! Отворено 24/7/365!". Бях виждал много реклами на Контактът в интернет. Веригата беше известна с високите си цени и остарял хардуер, но връзката уж беше бърза, сигурна и без забавяне. За мен най-важното беше, че те са от малкото вериги клубове, които не са собственост на ИОИ или някоя нейна дъщерна компания.

Детекторът за движение изписука, когато влязох през входната врата. Отдясно имаше малка празна чакалня. Килимът беше изцапан и износен, а навсякъде се носеше силна миризма на дезинфектант. Чиновник с празен поглед вдигна очи към мен иззад бронирана плексигласова бариера. Той беше на двайсетина години, с пънкарски гребен и десетина обеци само по лицето. Носеше визьор под формата на очила, през който виждаше полупрозрачно в ОАЗИС и същевременно и истинската заобикаляща го среда. Когато проговори, видях, че всичките му зъби бяха подострени.