Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

След това отворих досието на Шото. Знаеха истинското му име, Акихиде Карацу, и явно имаха домашния му адрес в блок в Осака, Япония. Имаше и негова училищна снимка, от която гледаше слабо, сериозно момче с обръсната глава. Също като Дайто, изобщо не приличаше на аватара си.

Изглежда, за Аех знаеха най-малко. В неговия файл имаше оскъдна информация и нямаше снимка — само скрийншот на аватара му. За истинско име бе посочено "Хенри Суонсън", но това бе псевдоним, използван от Джак Бъртън в Големи неприятности в Малкия Китай, по което разбрах, че е фалшиво. Срещу адрес бе записано "непостоянен", а отдолу имаше връзка, озаглавена Последни точки на достъп. Оказа се, че това е списък с местата, на които Аех последно се бе връзвал към безжична мрежа и бе влизал в ОАЗИС. Те бяха на всевъзможни места. Бостън, Вашингтон, Ню Йорк. Филаделфия. И последното място, от което бе влизал в ОАЗИС, беше Питсбърг.

Започвах да схващам как бяха открили Арт3мида и Шото. ИОИ притежаваше стотици регионални телефонни компании и беше на практика най-големият интернет доставчик в света. Бе много трудно да влезеш в ОАЗИС, без да използваш мрежа, на която те да не са собственик или оператор. Така като гледах, следяха нелегално по-голямата част от световния интернет трафик, за да се опитат да намерят шепа ловци, които компанията смяташе за заплаха. Единствената причина да не ме открият беше, че обхванат от параноя, бях наел директна връзка с ОАЗИС по оптичен кабел до блока, в който живеех.

Затворих досието на Аех и отворих папката на Дайто, уплашен от мисълта за това, което щях да намеря вътре. Както и при другите, там бе записано истинското му име — Тоширо Йошиаки — и домашният му адрес. Най-отдолу имаше връзки към две статии за "самоубийството" му, както и връзка към неозаглавен видеоклип с дата от деня, в който бе загинал Отворих го. Видеоклипът бе заснет с ръчна видеокамера и на него се виждаха трима едри мъже с черни скиорски маски (един от които държеше камерата) да чакат тихо в коридор. Те, изглежда, получиха заповед в слушалките си и отключиха с карта вратата на малък едностаен апартамент. Апартамента на Дайто. Издърпаха го от сензорния стол и го изхвърлиха през балкона.

Копелетата дори заснеха как пада и се размазва на земята. Вероятно по искане на Соренто.

Прилоша ми. Когато гаденето най-накрая премина, копирах петте досиета на флашката си и отворих папката Прогрес на мисията. В нея имаше архив на отчетите на Отдела по оология, предназначени за висшето ръководство на Шестиците. Докладите бяха подредени по дати, като най-новият беше начело в списъка. Отворих го и видях, че беше бележка, изпратена от Нолан Соренто до борда на директорите па ИОИ. С нея той ги уведомяваше, че още не е разбрал как да отвори Третата порта, и предлагаше да изпратят агенти да отвлекат АртЗмида и Шото от домовете им и да ги принудят да помогнат на ИОИ в това начинание. След като Шестиците намереха Яйцето и спечелеха състезанието, щяха да се "освободят" от АртЗмида и Шото.

Седях вцепенен. После отново прочетох бележката, обзет едновременно от ярост и паника.

Ако се съдеше по часа на файла, Соренто беше изпратил бележката малко след осем. Преди по-малко от пет часа. Началниците му вероятно още не я бяха прочели. Но и след като я прочетяха, щяха да се срещнат и да обсъдят предложения от Соренто план. Вероятно нямаше да изпратят агентите си за АртЗмида и Шото преди утре следобед.

Още имах време да ги предупредя. Но за тази цел трябваше драстично да променя плана си за бягство.

Преди да ме арестуват, бях задал след време по сметката ми в ИОИ да бъде преведена достатъчна сума, че да покрие целия ми дълг и да бъда освободен от принудителната служба. Но парите щяха да бъдат преведени чак след пет дни. Дотогава Шестиците щяха да са заключили АртЗмида и Шото в някоя стаичка без прозорци.

Не можех да продължа да преглеждам базата данни до края на седмицата, както бях планирал. Трябваше да копирам колкото се може повече информация и да бягам веднага.

Дадох си време до сутринта.

През следващите четири часа работих трескаво. По-голямата част от тях отделих, за да разбия интранета на ИОИ, като в същото време копирах от базата данни толкова информация, колкото се побра на откраднатата флашка. Програмирах и качих в интранета редица червеи, логически бомби и вируси, които трябваше да се стартират едновременно след два дни по пладне.