Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

Съсредоточих се върху отделянето на всички данни за 3aмъка на Анорак и войските, разположени около него. Копирах всичко, свързано с оръжията, превозните средства, бойните кораби и броя на войниците. Извадих и каквото успях да открия за Сферата на Осувокс — артефакта, който използваха, за да генерират силовото поле около замъка. Разбрах къде точно го държаха, както и служебния номер на магьосника, който работеше с него.

И тогава ударих джакпота — натъкнах се на папка, съдържаща стотици часове записи, документиращи как Шестиците откриват Третата порта и опитите им да я отворят. Както вече всички подозираха, тя се намираше в замъка на Анорак. Само аватарите, които имаха копие от Кристалния ключ, можеха да прекрачат прага му. С отвращение научих, че Соренто е бил първият аватар, стъпил там след смъртта на Холидей.

Входът водеше до просторно преддверие със златни стени, под и таван. В северния край на залата стоеше голяма кристална врата с малка ключалка в центъра.

В мига, в който я зърнах, разбрах, че това е Третата порта.

Превъртях на кадър още няколко скорошни записа. Oт видяното заключих, че Шестиците още не са разбрали как да отворят портата. Явно не ставаше само като се пъхне ключът в ключалката. Тя не се отваряше. Целият им екип се опитваше да разбере от няколко дни защо, но не отбелязваха никакъв напредък.

Докато всички данни и видеозаписи на мястото се прехвърляха на флашката ми, продължих да разглеждам базата данни. Накрая стигнах до забранена зона, наречена ЗВЕЗДНАТА ЗАЛА. Това беше единствената част от базата, до която нямах достъп. Използвах администраторския си номер, за да създам нов "тестов акаунт", на който дадох ниво на достъп за суперпотребител и всички администраторски права. Това проработи. С новия акаунт на суперпотребител влязох в базата данни Звездна зала с информация, до която имаха достъп само Соренто и началниците му. Данните бяха разделени в две папки: Прогрес на мисията и Анализ на заплахите. Отворих файла с анализа и когато видях какво се съдържаше вътре, кръвта ми замръзна във вените. Там имаше пет папки с имена: ПАРЗИВАЛ, АРТ3ЕМИДА, АЕХ, ШОТО и ДАЙТО. Върху папката на Дайто имаше голям червен X.

Първо отворих папката с името на моя аватар. Намерих вътре подробно досие, сдържащо цялата информация, която Шестиците бяха събрали за мен през последните шест години. Акта ми за раждане. Оценките ми от училище. Най-отдолу имаше връзка към запис на целия ми разговор в чатрума на Соренто, завършващ с експлозията. След като бях избягал, явно бяха загубили дирите ми. В досието имаше хиляди снимки и видеоклипове на аватара ми, събирани през изминалата година, и купища данни за крепостта ми на Фалко, но очевидно не знаеха къде съм в истинския свят. Актуалното ми местонахождение бе отбелязано като "неизвестно‘‘.

Затворих прозореца, поех дълбоко дъх — и отворих досието на АртЗмида.

Най-отгоре имаше училищна снимка на момиче с много тъжна усмивка. За моя изненада, тя приличаше досущ на аватара си. Същата черна коса, същите кафяви очи и същото красиво лице, което познавах толкова добре — с една малка разлика. По-голямата част от лявата му страна бе покрита с червникаво-лилав родилен белег. По-късно щях да науча, че на този тип белези им казвали понякога "портвайн петно". На снимката черната ѝ коса бе преметната през лявото око, в опит да прикрие колкото се може повече от белега.

АртЗмида ме бе подвела, че в действителност е деформирана по някакъв начин, но сега виждах, че това изобщо не беше вярно. В моите очи белегът по никакъв начин не я загрозяваше. Дори лицето на снимката ми се струваше още по-красиво от онова, което вече бях виждал, защото знаех, че беше истинско. Това бе нейното лице, а не пиксели, генерирани от компютър.

Под снимката пишеше, че се казва Саманта Ивлин Кук, че е на двайсет години, че е висока 1,73 м и тежи 76 кг. Във файла бе отбелязан и домашният ѝ адрес: Гринлийф Лейн № 2206, Ванкувър, Британска Колумбия, както и много друга информация, включително кръвната ѝ група и оценките ѝ чак от детската градина.

Най-отдолу на досието ѝ имаше връзка без надпис и когато я натиснах, на дисплея се появи образ от камера в малка къща в предградията. След няколко секунди разбрах, че това беше домът ѝ.

Продължих да чета досието ѝ и научих, че я следят от пет месеца. Бяха сложили подслушвателни устройства в дома ѝ, защото намерих стотици часове аудиозаписи, направени, докато е била в ОАЗИС. Разполагаха с текстови разпечатки и имаха всяка доловима дума, която АртЗмида бе изрекла, докато бе преминавала през първите две порти.