Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

Време беше да се залавям за работа.

Натиснах екрана на развлекателната конзола. Той светна и ми предостави същия списък, който бях видял през първата си вечер тук: шепа филми и симулации за обучение, включително всички епизоди от Томи Кю.

Ако някой провереше какво съм избрал от списъка, щеше да види, че всяка вечер, докато заспивах, гледах Томи Кю, а след като изглеждах всички шестнайсет епизода, започвах отначало. Записите щяха да покажат и че всяка вечер заспивах горе-долу по едно и също време (но не точно до минутата) и че спях като пън до следващата сутрин, когато ме будеше алармата.

В действителност, разбира се, не гледах абсурдната им корпоративна комедия. А и не спях. През последната седмица спях само по два часа на нощ и това започваше да ми оказва влияние.

Но в мига, в който лампите угаснаха, се почувствах ободрен. Умората ми като че ли изчезна веднага щом започнах да си преговарям какво предлагаше развлекателният център и пръстите на дясната ми ръка захвърчаваха по екрана.

Бях научил тези пароли преди около седем месеца от L33t Hax0rz Warezhaus — уебсайта за продажба на информация на черно, откъдето бях купил нужните ми данни за създаването на фалшива самоличност. Следях всички сайтове за търговия на черно, защото никога не се знаеше какво може да изникне за продажба там. Пропуски в сигурността на сървърите на ОАЗИС. Кодове за разбиване на банкомати. Порнозаписи на знаменитости. Каквото ви хрумне. Разглеждах списъците в сайта, когато нещо привлече погледа ми: Пароли за достъп до интранета на ИОИ. Задни вратички и пропуски в системата. В описанието на списъка с паролите продавачът твърдеше, че предлага секретна информация относно изграждането на интранета на ИОИ, както и множество административни пароли и пропуски в системата, които "дават достъп на потребителя до вътрешната мрежа на компанията".

Бих предположил, че данните може да са измишльотина, ако не бяха публикувани на толкова уважаван уебсайт. Анонимният продавач твърдеше, че е програмирал като външен сътрудник за компанията, и беше един от основните конструктори на интранета. Продавачът сигурно беше фурнаджийска лопата — програмист, който умишлено оставяше вратички и пропуски в сигурността на системата, за да може по-късно да ги продаде на черния пазар. Така тези програмисти получаваха двоен хонорар за една и съща работа и си спестяваха угризенията, че са работили за демонична международна корпорация с репутацията на ИОИ. Фурнаджийските лопати нарушаваха няколко федерални закона (освен, разбира се, споразумението за поверителност с ИОИ), като продаваха тези данни. Но умните програмисти обикновено намираха начини да прикрият следите си.

Очевидният проблем, който продавачът не споменаваше в описанието, беше, че тези пароли са непотребни, ако няма достъп отвътре до интранета. Интранетът на ИОИ беше отделна мрежа с висока сигурност и без пряка връзка с ОАЗИС. Единственият начин да получиш достъп до интранета на ИОИ бе да постъпиш официално на работа в компанията (което бе много трудно и отнемаше време). Или да станеш един от все по-големия брой робуващи длъжници.

Бях решил, така или иначе, да участвам в търга с паролите на ИОИ заради малката вероятност някой ден да ми потрябват. Тъй като нямаше как да се провери дали данните са истински, цената им не се покачваше много и аз спечелих търга с няколко хиляди златни монети. Паролите пристигнаха по електронната поща няколко минути след края на наддаването. Щом разкодирах данните, ги прегледах внимателно. Всичко изглеждаше наред, затова прибрах информацията за черни дни и забравих за нея — за около шест месеца, когато видях как Шестиците бяха барикадирали замъка на Анорак. Първото, за което се сетих тогава, бяха кодовете за достъп. Зъбчатите колелца в главата ми се завъртяха и абсурдният ми план започна да се оформя.

Щях да променя финансовите отчети за фалшивата си самоличност Брайс Линч, за да стана длъжник на ИОИ. След като ме домъкнеха в сградата на компанията и пробиех защитата на мрежата им, щях да използвам интранет паролите, за да проникна в отделната база данни на Шестиците, а после да измисля как да сваля щита, който бяха издигнати над замъка.

Реших, че никой нямаше да предугади плана ми, просто защото бе напълно налудничав.

Проверих дали паролите работят чак на втората вечер от принудителната си служба. Естествено, се притеснявах, защото ако се окажеше, че съм купил фалшиви данни и нито една от паролите не работеше, щеше да излезе, че доброволно съм се продал в доживотно робство.