Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

Когато се опитах да отворя една от другите развлекателни колекции, Класически филми, системата ме уведоми, че ще имам достъп до повече програми, след като получа три поредни оценки над среден за работата си. После компютърът ме попита дали искам повече информация относно системата за развлекателни награди на длъжници. Не исках.

Единственият телевизионен сериал, до който имах достъп, беше продуцираната от компанията комедия Томи Кю. Описанието ѝ гласеше, че е "шантава ситуационни комедия, проследяваща злощастните приключения на Томи, нов длъжник, назначен в отдела по техническа поддръжка за ОАЗИС, опитващ се да постигне целта си — финансова независимост и отлични показатели в работата!".

Маркирах първия епизод от Томи Кю и си сложих визьора. Както и очаквах, сериалът на практика беше филм за обучение със записан смях от невидима публика. Изобщо не ми беше интересен. Исках само да поспя. Но знаех, че ме наблюдават и че всяка моя стъпка се следеше и записваше внимателно. Така че останах буден, колкото се може по-дълго, пренебрегвайки епизод след епизод на Томи Кю.

Колкото и да се стараех не успявах да си избия АртЗмида от ума. Каквото и да си внушавах, знаех, че тя е истинската причина да приведа в действие безумния си план. Какво, по дяволите ми ставаше? Имаше напълно реална възможност никога да не успея да избягам от тук. Заля ме лавина от съмнения. Дали манията ми по Лова и АртЗмида най-накрая не ме бе довела до истинска лудост? Защо поех толкова идиотски риск, за да спечеля сърцето на момиче, с което дори не бях се срещал на живо. Момиче, което, изглежда, не желаеше дори да говори с мен. Къде ли беше тя сега? Липсвах ли ѝ?

Продължих да се измъчвам с подобни мисли, докато най-накрая не заспах.

Кол центърът за техническа поддръжка на ИОИ заемаше цели три етажа в източната кула под формата на буква "I". На всеки от трите етажа имаше лабиринт от обозначени с номера отделения. Моето работно място беше в един отдалечен от прозорците ъгъл. Отделението ми беше напълно голо с изключение на офис стол, закован за пода. Няколко от съседните отделения бяха празни и чакаха пристигането на нови длъжници.

Нямах право да поставям каквито и да било украси в отделението си, защото още не си бях извоювал тази привилегия. Но ако натрупах достатъчно "точки за облаги", като покривах нормативи и получавах добра оценка от клиентите, можех да "похарча" част от тях за привилегията да украся офиса си с, да речем, цвете в саксия или вдъхновяващ плакат на коте, висящо от простор.

Когато пристигнах в отделението си, взех служебния визьор и ръкавиците от рафта на голата стена и си ги сложих После се тръшнах на стола. Служебният компютър беше вграден в кръглата основа на стола и се активира автоматично, щом седнах. Номерът ми бе потвърден и автоматично влязох в служебния си акаунт в интранета на ИОИ. Нямах право на външен достъп до ОАЗИС. На практика можех само да чета свързани с работата имейли, да разглеждам техническа документация и справочници и да проверявам статистиката на обажданията. Това бе всичко. А всяко мое действие във вътрешната мрежа се следеше, контролираше и записваше.

Влязох в списъка с чакащите обаждания и започнах дванайсетчасовата си смяна. Работех едва от осем дни, но вече имах чувството, че бях затворник от години.

Аватарът на първия клиент се появи пред мен в чатрума на техническата поддръжка. Името и статусът му се рееха във въздуха над главата му. Беше си измислил невероятно остроумното име "СексиЧлен007".

Виждах, че ми предстои поредният скапан ден.

СексиЧлен007 бе едър, плешив варварин с черна кожена ризница с метални капси и множество татуировки на демони по ръцете и лицето. Държеше гигантски двуостър меч, почти два пъти по-висок от аватара му.

— Добро утро, господин СексиЧлен007 — казах монотонно. — Благодаря, че се свързахте с техническа поддръжка. Аз съм техник номер 338645. С какво мога да ви помогна? — Софтуерът за любезно общуване с клиенти прекарваше гласа ми през филтър и променяше тона и интонацията ми, за да звуча винаги приветливо и енергично.

— Ъъъ… да — започна СексиЧлен007. — Току-що си купих този жесток меч, а не мога да го използвам! Не мога дори да нападам с него. Какво ѝ има на тази проклетия? Счупена ли е?

— Господине, единственият проблем е, че сте шибан идиот — отвърнах аз.

Чух познато предупредително избръмчаване и на екрана ми се изписа съобщение: