Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

До средата на следобеда щастливият ловец, който чакаше в списъка за настаняване в блока, щеше да получи съобщение, че се беше освободил апартамент — и до вечерта новият наемател сигурно щеше да се нанесе. До залез слънце всички следи от живота ми там щяха да са напълно заличени.

Когато микробусът зави по главната улица, чух как гумите хрущяха по кристалчетата сол върху замръзналия асфалт. Едно от ченгетата се протегна и ми сложи визьор. Озовах се на плаж с бял пясък, по залез слънце и с плискащи се вълни. Явно използваха тази симулация, за да държат длъжниците спокойни по време на пътуването.

Със стегната в белезници ръка вдигнах визьора на челото си. Ченгетата изглежда не ги беше грижа или изобщо не забелязаха. Отново извърнах глава, за да погледна през прозореца. Не бях излизал навън в истинския свят от дълго време и исках да видя какво се беше променило.

Всичко изглеждаше запуснато. Улиците, сградите, хората. Дори снегът изглеждаше мръсен. Сипеше се на сиви снежинки като пепел от изригнал вулкан.

Броят на бездомниците се бе покачил рязко. Улиците бяха обрамчени от палатки и картонени навеси, а всички паркове бяха превърнати в бежански лагери. Когато микробусът навлезе по-навътре в центъра на града, на всеки ъгъл и на всяко празно пространство се бяха скупчили хора около запалени варели и портативни печки на батерии. Повечето носеха визьори за еднократна употреба и големи остарели сензорни ръкавици, а ръцете им извършваха малки, призрачни движения, сякаш в ОАЗИС се намираха в много по-приятна среда.

Най-накрая стигнахме до площад ИОИ № 101 в самото сърце на града.

Гледах мълчаливо през прозореца как наближаваме корпоративната централа на Инъвейтив Онлайн Индъстрис ООД . Два правоъгълни небостъргача се извисяваха от двете страни на кръгла сграда и така образуваха корпоративното лого на ИОИ. Небостъргачите им бяха трите най-високи сгради в градаа — величествени кули от стомана и огледални стъкла, свързани помежду си от десетки коридори и ескалатори. Върховете на зданията се губеха високо в образуваните от солените изпарения облаци. Сградите бяха идентични с виртуалната им централа в ОАЗИС на планетата ИОИ-1, но изглеждаха много по-внушителни, вероятно защото бяха истински.

Микробусът влезе в гаража за паркиране в основата на кръглата кула и се спусна надолу по поредица от рампи, докато не пристигнахме в голямо открито пространство, което приличаше на товарителен док. Над дългия ред широки портали пишеше: Център за приемане на служители длъжници на ИОИ.

С другите двама длъжници ни свалиха от микробуса пред отряд въоръжени с шокови палки пазачи, които ни поеха Свалиха белезниците ни и извадиха парцалите от устата ни. А после друг пазач сканира зениците ни. Затаих дъх, когато той поднесе скенера пред очите ми. Миг по-късно устройството изписка и той прочете информацията, излязла на екрана му:

— Линч, Брайс, 19-годишен. Пълноправно гражданство. Няма криминално досие. Обвързване с договор за изплащане ня кредит чрез труд. — Той кимна, натисна няколко икони в електронния си бележник и ме отведе в топла и ярко осветена зала със стотици други длъжници. Всички се тътреха бавно един след друг през лабиринт от въжени прегради, като големи деца в кошмарен увеселителен парк. Стори ми се, че в залата имаше колкото мъже, толкова и жени. Но ми беше трудно да преценя, защото почти всички имаха като мен бледа кожа. Бяха напълно обезкосмени и всички бяхме облечени в еднакви сиви гащеризони и носехме сиви гумени обувки. Приличахме на статисти от Ти Ейч Екс-1138.

Опашката минаваше през поредица от охранителни пропускателни пунктове. На първия пункт всеки длъжник преминаваше проверка с чисто нов скенер — Метадетектор, за да се провери внимателно дали не е скрил някъде по себе си електронни устройства. Докато чаках реда си, видях как издърпаха няколко души от опашката, след като скенерът намираше инсталиран под кожата миникомпютър или телефон, задействан с гласови команди, маскиран като изкуствен зъб. Младежът пред мен бе скрил в изкуствения си тестис нов модел миниатюрна Синатро конзола за ОАЗИС, свързана с незаконен интерфейс в мозъчен имплант. На този явно доста му стискаше.

След като минах през пунктовете за проверка, бях заведен в отделението за изследвания — огромна зала, пълна със стотици малки звукоизолирани отделения. Накараха ме да седна в едно от тях и ми дадоха евтин визьор и още по-евтини сензорни ръкавици. Принадлежностите не ми позволяваха да се включа в ОАЗИС, но въпреки това се почувствах по-спокоен, когато ги сложих.