Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

В средите на ловците бързо се разпространи отчаянието. И онези, които играеха самостоятелно, и клановете бяха готови да се откажат. Шестиците държаха Кристалния ключ и единствено те имаха достъп до Третата порта. Всички бяхаа на мнение, че Краят наближаваше, че Ловът щеше да приключи и "щяха да останат само сълзите“.

През цялото това време аз незнайно как успях да запазя спокойствие. Имаше малка вероятност още да не бяха разбрали как да отворят Третата порта. Естествено, сега те разполагаха с неограничено време. Можеха да действат бавно и методично. Рано или късно щяха да се натъкнат на отговора и да разберат как да я отворят.

Но аз отказах да се предам, защото не можех да приема, че ще ме победят. Не и сега. Докато някой аватар не стигнеше до Яйцето на Холидей, всичко бе възможно.

Започнах да чертая план. Смел, дързък, безразсъден план, който изискваше невероятна доза късмет, за да се осъществи. Предприех изпълнението му, като писах на АртЗмида, Аех и Шото. В имейла си им казах къде беше Втората порта и как да намерят Кристалния ключ. След като се уверих, че и тримата са получили писмото ми, пристъпих към следващия етап от плана. Той най-много ме плашеше, защото съзнавах, че имаше голяма вероятност да загина. Но пък тогава вече не ми пукаше.

Щях да стигна до Третата порта — или да умра по пътя към нея.

Когато корпоративната полиция на ИОИ дойде да ме арестува, тъкмо гледах филма Изследователи (1985 г., режисьор Джо Данте). В него се разказваше за три хлапета, които построяват космически кораб в задния си двор и излитат с него, за да се срещнат с извънземни. Според мен това бе един от най-добрите филми за деца, правени някога. Бях си изградил навик да гледам Изследователите поне веднъж месечно, за да не се главозамайвам.

В ъгъла на дисплея си получавах сигнал от външната камера на блока и видях как транспортният микробус спира пред входа с виещи сирени и примигващи лампи. От него изскочиха четирима въоръжени корпоративни ченгета с шлемове, които изтичаха към сградата, следвани от мъж с костюм. Продължих да ги наблюдавам вече от камерата във фоайето, докато те размахаха служебните си значки, профучаха покрай охранителната кабина и влязоха в асансьора.

Качваха се към моя етаж.

— Макс — прошепнах и се опитах да запазя спокойствие, — задействай модул за сигурност номер едно: Кром, вездесъщ на планината. — Тази гласова команда инструктираше компютъра ми да предприеме дълга поредица от предварително програмирани действия и онлайн, и в истинския свят.

— Д-д-дадено, шефе! — отвърна ведро Макс и секунда по-късно охранителната система на апартамента ми премина в режим заключване. Блиндираната титаниева врата се спусна от тавана и се заключи върху вградената в апартамента стандартна охранителна врата.

На камерата в коридора видях как ченгетата слизаха от асансьора и изтичваха до вратата ми. Двамата отпред носеха плазмени оксижени. Другите двама държаха огромни електрошокови палки. Костюмираният, който вървеше най-отзад, носеше електронен бележник.

Не се изненадах да ги видя. Знаех защо бяха дошли. Бяха тук, за да разрежат стените на апартамента ми и да ме извадят като парченце риба от консерва.

Когато стигнаха пред вратата, скенерът ги сканира и на дисплея ми се изписа, че и петимата бяха кредитни инспектори на ИОИ с валидна заповед за арест на Брайс Линч, обитателя на апартамента. Тъй като спазваше щатските, местните и федералните закони, охранителната система на блока веднага отвори и двете ми охранителни врати, за да ги пусне вътре. Но блиндираната военна врата, която тъкмо бе паднала, не им позволи да влязат.

Ченгетата, разбира се, очакваха да имам и допълнителна охранителна система, затова си бяха взели плазмените оксижени.

Костюмарът се промуши между тях и предпазливо натисна с палец интеркома на вратата. Името и длъжността му се изписаха на дисплея ми: Майкъл Уилсън, Отдел по кредити и събирания, ИОИ, служебен номер ИОИ-481231.

Уилсън погледна към обектива на камерата в коридора и се усмихна любезно.

— Господин Линч — каза той. — Казвам се Майкъл Уилсън и съм представител на Отдела по кредити и събирания на Инъвейтив Онлайн Индъстрис. — Той провери нещо в бележника си. — Тук съм, защото не сте направили последните три вноски по кредитната си карта ИОИ -Виза, по която дължите двайсет хиляди долара. В документацията си видяхме и че в момента сте безработен и поради това ви обявихме за неплатежоспособен. Според настоящия федерален закон трябва да работите за нас, докато изплатите дълга си към компанията заедно с всички приложими лихви и глоби за просрочване, както и такси и наказателни глоби, които ще получите занапред. — Уилсън посочи ченгетата. — Тези господа са тук, за да ми помогнат да ви отведем до новото ви работно място. Настояваме да отворите вратата и да ни осигурите достъп да жилището си. Моля, имайте предвид, че сме упълномощени да изземем всички лични вещи, които намерим вътре. Приходите от продажбата им, разбира се, ще бъдат приспаднати от дълга ви.