Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

Изглежда трябваше да поставя нещо на олтара. Дар за храма на Сиринкс, но какъв?

Трийсетсантиметровият робот Леопардон, който бях получил, след като преминах Втората порта, не пасваше. Реших все пак да пробвам, но не се случи нищо. Върнах робота в инвентара си и се замислих. И тогава си спомних нещо друго от бележките към албума. Отворих снимката на обложката и ги прегледах пак. Отговорът, който търсех, се криеше в параграфа, предшестващ Трета част — Откритието:

Намерих го зад любимия си водопад в стаичката, скрита под пещерата. Изтрих трупания с години прах и го вдигнах благоговейно в ръцете си. Нямах представа какво беше, но беше красиво. Научих се как да поставям пръсти върху жиците и да завъртам ключовете, за да издават различен звук. Когато дръпнах жиците с другата си ръка, произведох първия си хармоничен звук, а скоро създавах собствена музика!

Намерих водопада в южния край на града до заоблената стена на купола. Задействах реактивните си ботуши, прелетях над пенливата река и минах през водопада. Сензорният ми костюм се опита да симулира усещането от изсипващата се върху тялото ми вода, но чувството по-скоро беше все едно някой ме налагаше с пръчки по главата, раменете и гърба. Когато излязох от другата страна на водопада, видях входа на пещера и влязох в нея. Тя се стесняваше в дълъг тунел, който завършваше пред малка ниша.

Огледах се и видях, че един от сталагмитите, издигащи се от пода, беше с леко захабен връх. Хванах го и го дръпнах към себе си, но той не помръдна. Опитах да го бутна и тогава поддаде и се наклони като лост, сякаш бе закачен на невидими панти. Зад гърба ми се чу звук от стъргане на камъни и когато се обърнах, видях в пода да се отваря капак. В покрива на пещерата също се бе отворила дупка, през която ярък лъч осветяваше малка скрита подземна стая.

Извадих жезъла, който засичаше всякакви видове скрити капани. Не открих да имаше някаква опасност, скочих в дупката и се приземих на прашния каменен под. Стаичката представляваше тясно помещение с формата на куб, а до северната ѝ стена имаше голям грубо издялан камък. От него стърчеше електрическа китара. Разпознах модела от записа на концерт от турнето 2112, който бях гледал на идване. Китарата беше Гибсън Лес Пол от 1974 г. — същата, на която бе свирил Алекс Лайфсън по време на турнето 2112. Ухилих се при абсурдния ѝ вид, както беше забодена в камъка като меча на крал Артур. Като всеки ловец бях гледал Ескалибур безброй пъти и ми бе напълно ясно какво трябва да направя. Протегнах дясната си ръка, хванах китарата за грифа и я дръпнах. Инструментът излезе съвсем леко от камъка с метално дрънчене.

Щом я вдигнах над главата си, металното звънтене преля в кънтящ струнен акорд, който отекна в пещерата. Погледнах към нея. Бях дошъл тук именно за това — за предмета, който трябваше да поставя върху олтара в храма на Сиринкс. Тъкмо се канех да активирам реактивните си ботуши, когато ми хрумна нещо и замръзнах на място.

В гимназията Джеймс Холидей бе ходил няколко години на уроци по китара. Именно това ме бе вдъхновило и аз да се науча да свиря. Никога не бях държал в ръце такава — истинска, но на виртуална бях неотразим.

Намерих в инвентара си перце. Отворих дневника си и извадих партитурата за 2112, както и акордите за песента Откритието, в която се разказваше как героят намира китара, скрита зад водопад. Щом засвирих мелодията, звукът отекна от стените на пещерата и изпълни помещението, въпреки липсата на електричество и усилватели.

След като изсвирих първия такт от Откритието, върху камъка, от който бях извадил инструмента, се изписа съобщение.

Първата от червен метал бе излята.

Втората от зелен камък издялана.

Третата е чист кристал

и не може да бъде отключена сама.

След няколко секунди текстът започна да избледнява и изчезна от камъка с последната нота, която изсвирих. Бързо направих снимка на гатанката и започнах да размишлявам върху значението ѝ. Ставаше въпрос естествено за Третата порта и как не може да бъде отключена сама.

Дали Шестиците бяха свирили на китарата и бяха видели това съобщение? Много се съмнявах. Сигурно я бяха издърпали от камъка и се бяха върнали в храма.

В такъв случай вероятно не знаеха как да отключат Третата порта. А това обясняваше защо още не бяха стигнали до Яйцето.

Върнах се в храма и я поставих върху олтара. В същия миг от извисяващите се около мен компютри излезе какофония от звуци, сякаш филхармоничен оркестър настройваше инструментите си. Звукът се усили в оглушително кресчендо и внезапно спря. На олтара проблесна светлина и китарата се преобрази в Кристалния ключ.