Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

На дисплея ми се появи сканираната обложка. Името на групата и заглавието на албума бях изписани на фона на звездно небе, а под тях, сякаш отразен върху повърхността на развълнувано езеро, стоеше символът от екрана на Black Tiger: петолъчна звезда, вписана в кръг.

Поставих снимките на екрана и на обложката една до друга на дисплея си и видях, че двата символа бяха еднакви.

2112 е епична песен от седем части, дълга повече от двайсет минути. В нея се разказва за безименен бунтовник от 2112 г. — време, в което творчеството и изразяването на личността са забранени със закон. Червената звезда на албума бе символът на Слънчевата федерация, потисническото междупланетно общество от текста. Федерацията се ръководеше от група „свещеници“, описани във Втора част от песента, озаглавена Храмовете на Сиринкс. В текста се казваше къде точно беше скрит Кристалният ключ:

Ние сме свещениците на Храмовете на Сиринкс.

Мощните ни компютри изпълват опразнените зали.

Ние сме свещениците на Храмовете на Сиринкс.

Всички дарове на живота са зад тези стени.

В Сектор 21 имаше планета на име Сиринкс. Точно натам отивах в момента.

Сиринкс бе разположена далеч oт най-близкия междузвезден портал, затова пътувах доста, докато стигна до нея. В атласа на ОАЗИС бе описана като "пуст свят с каменист терен и без компютърни обитатели". В библиографското каре на планетата авторът ѝ бе вписан като "Анонимен". Но сигурно Холидей бе създал кода за нея, защото тя отговаряше точно на описанието и бележките към албума 2112 .

Този албум бе издаден през 1976 г., когато почти цялата музика се записвала на дванайсетинчови грамофонни плочи. Плочите се продавали в картонени калъфи, върху които имало рисунки и списък с песните. Някои от калъфите се разтваряха като книга, а от вътрешната страна имаше бележки и още рисунки, както и текстовете на песните и информация за изпълнителя. Отворих сканирана снимка на оригиналната обложка на албума и видях, че от вътрешната стена имаше второ изображение на червената звезда. Пред звездата клечеше гол мъж с вдигнати от страх ръце.

На срещуположната страна на обложката бяха отпечатани текстовете на седемте части от сюитата 2112. Над всеки текст имаше по един параграф, в който бе преразказано случващото се в текста. Тези кратки коментари бяха разказани от името на безименния лирически герой от 2112 г.

Преди текста на Първа част стоеше следният параграф:

Лежа и се взирам в сивотата на Мегадон. Градът и небето се сливат в една равнина — безбрежно море от сивота. Луните близнаци са само две бледи сфери по пътя си през стоманеносивото небе.

Когато корабът ми наближи Сиринкс, видях, че около планетата действително обикаляха две еднакви луни, кръстени Бай-Тор и Снежното куче, взети от друга класическа песен на Ръш. А върху студената сива повърхност на планетата имаше точно 1024 копия на Мегадон — покрития с купол град, описан в бележките към албума 2112. Това правеше два пъти повече копия, отколкото на играта Zork на Фробоз и Шестиците нямаше как да ги блокират всичките.

Включих невидимия щит, избрах най-близкото копие нa града и приземих Вонегът от външната страна на купола, като се оглеждах за други кораби.

Мегадон бе издигнат на върха на скалисто плато на ръба на огромна стръмна скала. Градът изглеждаше в руини. Огромният прозрачен купол бе пропукан и имах чувството, че ще се срути всеки момент. Успях да вляза в града, като се промуших през един от най-големите процепи в основата на купола.

Самият град Мегадон приличаше на слязъл от корицата на евтин научнофантастичен роман от 50-те години на XX в. Руини на някога велика технологична цивилизация. В самия център на града се извисяваше храм с формата на обелиск и брулени от вятъра сиви стени. Над входа му стоеше гигантската червена звезда, символ на Слънчевата федерация.

Стоях пред храма на Сиринкс.

Зданието не бе защитено със силово поле, нямаше и рота Шестици. Всъщност наоколо не се виждаше жива душа. Извадих оръжията си и тръгнах към входа. Вътрешността на огромния като катедрала храм бе изпълнена с дълги редове суперкомпютри с формата на обелиск. Вървях между редиците, заслушан в тихото жужене на машините, докато не стигнах центъра на храма.

Там видях повдигнат на подиум олтар с гравирана на повърхността си червена звезда. Щом изкачих първото стъпало към олтара, жуженето на компютрите внезапно замлъкна и залата потъна в тишина.