Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

До прозореца имаше дълга конферентна маса. На плота ѝ стоеше Машината на Войт-Кампф с размерите на куфарче и ред необозначени копчета в предната част до три малки монитора.

Седнах пред нея и тя се включи неочаквано. Тънка роботизирана ръка се протегна напред с кръгло устройство, подобно на скенер за ретини, и спря на нивото на дясната ми зеница. Отстрани на машината имаше монтирана малка помпа, която започна да се повдига и спуска, като създаваше впечатлението, че устройството диша.

Огледах се, за да не би виртуалната версия на Харисън Форд да изникне отнякъде и да ми зададе същия въпрос, който задава на Шон Йънг във филма. За всеки случай бях наизустил всички отговори, но изчаках няколко секунди, а нищо не се случи. Помпата на машината продължаваше да се вдига и спуска. В далечината охранителните аларми продължаваха да пищят.

Извадих Нефритения ключ. В същия миг в повърхността на машината се отвори капак, който разкри ключалка. Бързо го пъхнах и го завъртях. Машината и ключът изчезнаха, а на тяхно място се появи Втората порта. Приличаше на врата върху плота на масата. Ръбовете ѝ сияеха в същия мъчен нефритен цвят като ключа, а и също като Първата порта водеше към необятен космос, осеян със звезди.

Качих се на масата и скочих през вратата.

Озовах се до входа на занемарена зала за боулинг, обзаведена в стила от ерата на диското. Килимът бе изпъстрен с крещящи кафяви спирали, а пластмасовите столове имаха избелял оранжев цвят. Всички пътеки за боулинг бяха празни и неосветени. Залата беше пуста. Нямаше дори неигрални компютърни персонажи зад щанда и на снекбара. Не знаех къде се намирам, докато не видях надписа с големи печатни букви над пътеките. Мидълтаун Лейнс.

Първоначално единственият звук, който чувах, беше жуженето на флуоресцентните лампи. Но постепенно започнах да долавям слаби електронни пиукания, които идваха от лявата ми страна. Погледнах нататък и видях тъмна ниша зад снекбара. Над подобния ѝ на пещера вход имаше надпис: ИГРАЛНА ЗАЛА.

Внезапно задуха силен вятър и залата бе раздрана от мощен рев като от ураган. Краката ми се плъзнаха по килима и осъзнах, че нещо дърпаше аватара ми към игралната зала, сякаш там се бе отворила черна дупка.

Щом вакуумът ме изтегли, видях, че в залата имаше десетина видеоигри, всичките от втората половина на 80-те години. Crime Fighters, Heavy Barrel, Vigilante, Smash TV. Ho сега забелязах, че аватарът ми отива към конкретна игра — игра, която стоеше отделена в дъното на залата.

Black Tiger. Капком, 1987 г.

В центъра на монитора се бе образувал водовъртеж, който засмукваше боклуци, картонени чаши, обувки за боулинг. Гълташе всичко, което не бе приковано към пода. Включително и мен. Когато аватарът ми наближи екрана, инстинктивно протегнах ръка и се хванах за джойстика на играта Time Pilot. Краката ми се отлепиха от пода, а водовъртежът продължаваше да ме тегли безмилостно.

В този миг вече се усмихвах нетърпеливо при мисълта за това, което ми предстоеше. Идеше ми да се потупам по гърба, защото бях усъвършенствал уменията си на Black Tiger отдавна, през първата година от Лова.

В годините преди смъртта си Холидей бе живял изолирано и единственото, което бе публикувал на сайта си, бе кратък анимационен видеоклип, в който аватарът му Анорак седеше в библиотеката на замъка си, бъркаше отвари и ги изливаше върху прашни книги със заклинания. Този анимационен видеоклип се бе въртял непрекъснато в продължение на десетилетие, докато накрая не бе заменен от Класацията в деня, в който почина. В анимационния клип зад Анорак се виждаше голяма картина на черен дракон.

По ловните форуми се водеха безкрайни спорове за значението на картината, за това, какво символизираше драконът и дали изобщо значеше нещо. Но аз бях сигурен какво символизира още от самото начало.

На една от първите страници в Алманахът на Анорак Холидей пише, че винаги, когато родителите му се карали, той се измъквал от къщи и отивал с колелото си до местната зала за боулинг, където играел на Black Tiger , защото успявал да изиграе цялата игра само с една монета от четвърт долар. АА 23:234: „За двайсет и пет цента Black Tiger ми дава възможност да избягам от жалкото си битие за цели три часа. Страшно изгодна сделка“.

Black Tiger първо бе излязла на пазара в Япония с оригинално заглавие Бураку Дорагон. Черен дракон. Заглавието било променено за пускането ѝ на американския пазар. Бях заключил, че картината с черния дракон на стената в кабинета на Анорак е завоалиран намек, че Бураку Дорагон ще да играе важна роля в Лова. Затова се бях упражнявал на играта, докато не я бях овладял напълно. Докато, също като Холидей, не започнах да я преминавам наведнъж от началото до края само с един кредит. След това продължих да я играя на всеки няколко месеца, за да поддържам уменията си.