Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

Продължи куеста, като минеш теста.

Тези машини се появяваха само в две сцени от филма, в които действието се развиваше в Тайрел Билдинг — огромна двойна пирамида, седалище на корпорация Тайрел , която произвеждаше репликантите.

Възстановките на сградата на Тайрел бяха едни от най-разпространените в ОАЗИС. Нейни копия имаше на стотици планети, разпръснати из всичките двайсет и седем сектора. Това се дължеше на факта, че кодът на сградата бе сред безплатните шаблони в програмата за създаване на светове на ОАЗИС (заедно със стотици други постройки от научнофантастични филми и телевизионни сериали. Така че през последните двайсет и пет години винаги когато някой използваше този софтуер, за да създаде нова планета в ОАЗИС, той можеше да избере Тайрел Билдинг от падащо меню и да сложи нейно копие в симулацията, за да краси пейзажа на футуристичния град, който проектираше. Вследствие от това на някои светове имаше пръснати по повече от десет копия на Тайрел Билдинг. В момента пътувах с пълна газ към най-близкия такъв свят — планетата в киберпънк стил в Сектор 22 на име Аксренокс.

Ако подозренията ми се окажеха верни, всяко копие от Тайрел Билдинг на Аксренокс щеше да съдържа cкрит вход към Втората порта през машините на Войт-Кампф. Не се тревожех, че ще се натъкна на Шестиците, защото нямаше как да са барикадирали Втората порта при условие, че съществуваха хиляди копия на Тайрел Билдинг, разпръснати на стотици различни планети.

Щом стигнах до Аксренокс, ми отне само няколко минути да намеря някоя от сградите на Тайрел на планетата. Набиваха се на очи. Огромна постройка с формата на пирамида, заемаща квадратни километри в основата си, се извисяваше над всички околни сгради.

Избрах си първата, която се изпречи пред погледа ми, и се насочих право към нея. Невидимият щит на кораба вече бе задействан и го оставих активиран, когато се приземих на една от площадките за кацане на покрива. Заключих кораба и активирах охранителните системи с надеждата, че това щеше да е достатъчно, за да не го откраднат, докато се върнех. Тук магиите не функционираха, тъй че нямаше как да свия кораба и да го прибера в джоба си. Да оставиш превозното си средство паркирано на открито на киберпънк планета като Аксренокс, беше все едно да си просиш да го откраднат. Знаех, че първата банда, облечена в кожени дрехи, която го зърнеше, щеше да го отмъкне.

Отворих карта с шаблона на Тайрел Билдинг в ъгъла на дисплея си. Видях, че близо до площадката, на която бях кацнал— имаше асансьор. Когато стигнах до него, въведох паролата за достъп, посочена в информацията на шаблона, и стиснах палци с надежда. Извадих късмет. Вратите на асансьора се отвориха с плъзване. Който и да бе създал тази част от градската среда на Аксренокс, не си бе направил труда да смени паролите от шаблона. Приех това за добър знак, защото означаваше, че сигурно и останалите настройки по подразбиране не бяха променени.

Докато слизах с асансьора до 440-тия етаж, включих бронята и извадих оръжията си. Между мен и стаята, до която трябваше да стигна, имаше пет пропускателни пункта. Освен ако шаблонът не бе променен, по тази отсечка стояха разположени петдесетима репликанти, охранители на Тайрел.

Изстрелите се засипаха, щом вратите на асансьора се отвориха. Трябваше да убия седмина репликанти още преди да изляза в коридора.

Следващите десет минута преминаха като финална екшън сцена от филм на Джон By, някой от онези с Чоу Юн Фат в главната роля като Твърдо сварен или Убиецът. Превключих пистолетите си на автоматична стрелба, натиснах спусъците и тръгнах от стая на стая, като помитах всеки неигрален компютърен персонаж по пътя си. Пазачите отвръщаха на огъня, но куршумите им отскачаха от бронята ми, без да ме засегнат. Мунициите ми не свършваха, защото всеки път, когато изстрелвах патроните си, нов пълнител се телепортираше на тяхно място.

Сметката ми за куршуми този месец щеше да е огромна.

Когато най-накрая стигнах до целта си, въведох паролата и заключих вратата след себе си. Не разполагах с много време. Из цялата сграда пищяха аларми, а на долните етажи имаше разпределени хиляди пазачи, които сигурно вече се качваха към мен.

Стъпките ми отекнаха в залата, която беше празна, с изключение на голям бухал, кацнал на златна летва. Той примигна мълчаливо, докато прекосявах просторното като катедрала помещение. Възстановката на офиса на Елдън Тайрел, основател на корпорация Тайрел, бе безупречна. Всеки детайл от филма бе пресъздаден съвършено точно. Полиран каменен под. Гигантски мраморни колони. Цялата западна стена, от пода до тавана, бе заета от прозорец, от който се разкриваше спираща дъха гледка към големия град навън.