Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

Изглежда Дайто страшно се забавляваше. Толкова му бе забавно, че не обърна внимание на вградената на гърдите му предупредителна лампичка, която замига в червено. Това беше сигналът, че трите му минути като Ултрамен изтичаха и че силата му беше почти изчерпана. Именно това времево ограничение беше основната слабост на Ултрамен. Ако Дайто не изключеше Бета капсулата и не върнеше човешкия си облик, преди края на трите минути, аватарът му щеше да умре. Но беше пределно ясно, че ако се преобразеше обратно в човек точно сега сред настъпващите орди, също щеше да загине мигновено. А Шото нямаше да успее да достигне до кораба.

Шестиците около Дайто крещяха по радиостанциите си за подкрепления, а от небето се спускаха на талази нови бойни кораби. Дайто ги обстрелваше и поваляше още във въздуха, един по един, с точно насочване на лъча. А с всеки следващ изстрел предупредителната лампичка на гърдите му пулсираше все по-бързо.

Изведнъж Шото излезе от къщата и каза на брат си по вътрешната радиовръзка, че е взел Нефритения ключ. В същия миг пехотинците го забелязаха и, тъй като усетиха, че той беше много по-лесна мишена, насочиха огъня си към неговия аватар.

Шото се спусна трескаво към Куросава. Когато активира Скоростните ботуши на краката си, аватарът му се стрелна през полето. Докато тичаше, Дайто се намести така, че да му осигури колкото се може по-добра защита. Все още бълващ лъчи, той успя да удържи Шестиците.

И тогава внезапно по интеркома се чу гласът на Дайто:

— Шото! — извика той. — Някой влезе! Някой…

Гласът му внезапно замлъкна. В същия миг аватарът му замръзна, сякаш се бе превърнал в камък, и над главата му се появи икона за излизане от системата.

Да излезеш от ОАЗИС по средата на битка бе все едно да се самоубиеш. Докато излизаш от системата, аватарът ти замръзва на място за шейсет секунди, а през това време си напълно беззащитен и уязвим. Излизането от системата бе направено така, за да не могат аватарите да се измъкват от битки по лесния начин. Трябваше да се отбраняваш или да отидеш на безопасно място, преди да се изключиш.

Излизането от системата на Дайто се задейства в най-неподходящия момент. Щом аватарът му замръзна, към него от всички посоки се посипа лазерен огън. Червената лампичка на гърдите му започна да мига още по-бързо, докато накрая не застина в червена светлина. Тогава великанският облик на Дайто се срина на земята. Докато падаше, той едва не смаза Шото и Куросава . Когато се сгромоляса на земята, тялото на аватара му се върна в предишния си вид и се сви до нормалния си размер. После започна да се стопява бавно от погледа. След като аватарът на Дайто изчезна окончателно, на земята под него остана малка купчинка предмети — всичко, което бе носил в инвентара си, включително Бета капсулата. Той бе мъртъв.

На дисплея се видя как някой профучава — Шото се върна да събере предметите на Дайто. После се обърна и се стрелна на борда на Куросава. Корабът излетя светкавично в орбита под непрестанния обстрел на Шестиците и си спомних за собственото си отчаяно бягство от Фробоз. За късмет на Шото, брат му бе унищожил повечето от бойните кораби наоколо, а подкрепленията още не бяха пристигнали.

Той успя да излезе в орбита и да скочи в хиперпространството. Но се измъкна на косъм.

Видеоклипът свърши и Шото затвори прозореца.

— Според теб как Шестиците са разбрали къде е живеел? — попитах го аз.

— Не знам. Дайто внимаваше. Прикриваше си следите.

— Щом са намерили него, може да открият и теб.

— Знам. Взел съм предпазни мерки.

— Добре.

Шото извади Бета капсулата от инвентара си и ми я подаде.

— Дайто искаше да ти дам това.

Вдигнах капсулата и ръка.

— Не, задръж я. Може да ти потрябва.

Шото поклати глава.

— Сега при мен са всички останали предмети от инвентара му. Капсулата не ми трябва. А и не я искам. — Той настойчиво ми я подаде пак.

Взех артефакта и го разгледах. Представляваше малък метален цилиндър, сребърно-черен на цвят с червено копче за включване отстрани. По форма и размер приличаше на светлинния ми меч, но те вървяха по десет цента за дузина. Имах над петдесет такива в колекцията си. А Бета капсулата беше единствена по рода си, при това несравнимо по-мощно оръжие.

Вдигнах капсулата с две ръце и се поклоних:

— Благодаря, Шото-сан.

— Аз ти благодаря, Парзивал — отвърна той и също се поклони. — Благодаря ти, че ме изслуша. — При тези думи Шото стана. От всяко негово движение си личеше, че е напълно сломен.