Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

Изглежда предвидливостта и старанието ми сега се отплащаха.

Успях да се задържа за джойстика на Time Pilot едва няколко секунди. После ръката ми се изплъзна и аватарът ми бе засмукан от екрана на Black Tiger.

Настана непрогледна тъмнина. И в следващия миг видях, че се намирам в сюрреалистичен свят.

Стоях в тесен подземен коридор. От лявата ми страна се издигаше висока сива каменна стена, на която бе закачен гигантски драконов череп. Стената се издигаше, докъдето ми стигаше погледът, и се губеше в мрака. Не виждах таван. Подът бе съставен от плаващи кръгли платформи, подредени в една линия, губеща се напред в мрака. Отдясно, отвъд платформите, не се виждаше нищо — само безкрайна черна празнота.

Обърнах се, но зад мен нямаше изход. Само друга каменна стена, която се простираше нагоре в безкрайната тъма.

Погледнах надолу към тялото на аватара си. Сега изглеждах точно като героя от Black Tiger — мускулест, полугол варварски воин, носещ бронирана препаска и шлем с рога. Дясната ми ръка се губеше в странна метална ръкавица, от която висеше дълга квадратна верига с топка с бодли накрая. В дясната ми длан имаше три ками за хвърляне. Когато ги метнах в тьмната пропаст отдясно, три други ками се появиха на тяхно място. Когато се опитах да скоча, установих, че мога да измина десет метра с един скок и да се приземя леко като котка.

Сега разбрах всичко. Щях да играя на Black Tiger. Но не на старата двуизмерна версия, която бях усвоил. Стоях в нова триизмерна виртуална версия, създадена от Холидей.

Познанията ми за нивата, придвижването и враговете от оригиналната игра щяха със сигурност да са ми от полза, но самият начин на действие бе напълно нов и изискваше съвсем различни умения.

Първата портa ме бе отвела в един от любимите филми на Холидей, а Втората ме потопи в една от любимите му видеоигри. Докато се чудех какви щяха да са последствията, на дисплея ми примигна съобщение: СТАРТ!

Огледах се. В стената отляво имаше издълбана стрелка, която сочеше напред. Протегнах се, изпуках кокалчетата на пръстите си и си поех дълбоко дъх. Приготвих оръжията, затичах се напред и заподскачах от платформа на платформа, готов за битка с първия си враг.

Холидей бе пресъздал съвсем точно всеки детайл от подземието с осем нива на Black Tiger. Започнах трудно и изгубих един живот още преди да отстраня първия си противник. Но после взех да се приспособявам към триизмерната версия на играта (и към това да я играя от първо лице) и накрая намерих ритъма си.

Продължавах напред, скачах от платформа на платформа нападах от въздуха. Отблъсквах безмилостните атаки на скелети, змии, мумии, минотаври и… да, точно така… на нинджи. Всеки враг, когото убивах, изпускаше купчинка "зени монети", с които след това можех да си купя броня, оръжия и отвари от някой от брадатите мъдреци, които се срещаха от време на време на всяко ниво. (Тези…мъдреци" очевидно смятаха, че беше чудесна идея да разпънат сергиите си посред гъмжащо от чудовища подземие.)

Играта не даваше почивки и нямаше възможност за паузи. Щом влязох през портата, нямаше как просто да изляза от ОАЗИС. Системата нямаше да ми позволи. Дори да махнех визьора си, пак щях да остана включен към ОАЗИС. Единственият начин да изляза от другата страна на портата беше да изиграя играта докрай или да умра.

Успях да мина осемте нива за малко по-малко от три часа. Най-близката ми среща със смъртта бе по време на битката с последното чудовище — Черния дракон, който, естествено, изглеждаше точно като звяра на картината в кабинета на Анорак. Бях изгърмял всичките си допълнителни животи, а енергията ми бе почти на нула, но чрез непрекъснато движение успях да избегна огнения му дъх, като в същото време понижавах точките му за живот с постоянна канонада от хвърлени ками. Когато нанесох смъртоносния удар, драконът рухна в цифрова купчина прах пред очите ми.

Изпуснах дълга и уморена въздишка на облекчение.

Без какъвто и да било преход внезапно се озовах в игралната зала на боулинга пред автомата с Black Tiger. На екрана на машината бронираният варварин стоеше в героична поза. Под него се появи следният текст:

ТИ ВЪРНА МИРА И БЛАГОДЕНСТВИЕТО НА НАРОДА НИ.

БЛАГОДАРИМ ТИ, ЧЕРНИ ТИГРЕ!

ПОЗДРАВЯВАМЕ ТЕ ЗА СИЛАТА И МЪДРОСТТА!

Тогава се случи нещо странно — нещо, което никога не бе ставало, когато изигравах докрай оригиналната игра. Един от "мъдреците" в подземието се появи на екрана, а от устата му излезе балонче като от комикс, в което се изписаха думите: "Благодаря, задължен съм ти. Приеми един гигантски робот в знак на благодарност".