Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

Под мъдреца се появи дълъг ред с икони на роботи, който се простираше хоризонтално по целия екран. Започнах да движа джойстика наляво и надясно и установих, че мога да си избера един от стотиците различни "гигантски роботи". Когато маркирах някой от тях, на екрана до него се появяваше подробен списък с уменията и оръжията му.

Имаше няколко робота, които не ми бяха познати, но повечето бях виждал. Забелязах Гигантор, Транзър 3, Железния гигант, Черния ягуар, робота с глава на сфинкс от Джони Соко и летящият робот, играчките Шогун и много от механичните герои от анимационните сериали Макрос и Гъндам. Единайсет от иконите бяха сивкави с червен X върху тях, а роботите отдолу не се виждаха и не можеха да се маркират. Очевидно Соренто и останалите Шестици, преминали през портата преди мен, ги бяха избрали.

Стори ми се възможно да получа за награда истинско, функциониращо копие на робота, който щях да си избера, затова внимателио разгледах какво се предлагаше в търсене на най-силния и най-добре въоръжения сред тях. Но замръзнах на място, когато зърнах Леопардон — гигантския трансформиращ се робот, използван в Супайдамен, японската версия на Спайдърмен, излъчвана в Япония през 70-те години на XX в. Бях се натъкнал на сериала по време на проучванията си и се бях вманиачал по нето. Затова не ме бе грижа дали Леопардон беше най-силният робот в списъка. Исках да взема именно него. Маркирах иконата и натиснах бутона за стрелба. Върху шкафа на играта се появи Леопардон като трийсетсантиметрова играчка. Грабнах робота и го прибрах в инвентара си. Върху него нямаше инструкции, а полето за описание на предмета бе празно. Щях да го разгледам внимателно, след като се върнех в крепостта си.

В този миг погледът ми бе привлечен от екрана на Black Tiger, където финалните надписи на играта започнаха да се изписват върху изображението на варварина, седнал на трон с прекрасна принцеса до себе си. Почтително изчетох имената на всички програмисти. Те до един бяха японци, с изключение на последното име: АДАПТАЦИЯ ЗА ОАЗИС: ДЖ. Д. ХОЛИДЕЙ.

След като надписите преминаха, мониторът стана черен за миг. После в центъра на екрана постепенно се появи познат символ — сияещ червен кръг с петолъчна звезда, вписана в него. Лъчовете на звездата нализаха извън очертанията на кръга. После се появи изображение на Кристалния ключ, което започна да се върти бавно в центъра на сияещата звезда.

Усетих приток на адреналин, защото разпознах червената звезда и знаех къде щеше да ме отведе.

Направих няколко снимки за всеки случай. Миг по-късно мониторът угасна и Black Tiger се стопи и се преобрази в портал, сияещ в нефритено по краищата. Изходът.

Нададох тържествуващ вик и скочих през вратата.

Когато излязох от портала, аватарът ми се озова обратно в офиса на Тайрел. Машината на Войт-Кампф отново стоеше върху масата. Погледнах колко беше часът. Бяха минали повече от три часа, откакто бях влязъл през портата. Залата бе пуста, ако не броим бухала, а охранителните аларми вече не виеха. Пазачите изглежда бяха престанали да ме търсят. Хоризонтът беше чист.

Върнах се до асансьора и излязох на площадката за кацане без инциденти. А, слава на Кром, Вонегът си стоеше, където го бях паркирал, с включен невидим щит. Качих се на борда и излетях от Аксренокс още по-бързо, отколкото бях пристигнал.

Докато корабът ми пътуваше със скоростта на светлината към най-близкия звезден портал, отворих на дисплея си една от снимките на червената звезда. После отворих дневника си и влязох в подпапка, посветена на легендарната канадска рокгрупа Ръш.

Ръш бе любимата група на Холидей още от тийнейджърските му години. В едно интервю бе споделил, че писал кода за всичките си видеоигри (включително ОАЗИС), докато слушал само албуми на Ръш. Често наричаше тримата членове на бандата — Нийл Пиърт, Алекс Лайфсън и Геди Лий, "Светата Троица", или "Боговете от Севера".

В дневника си имах всяка песен, албум, концертен запис и видеоклип на Ръш. Имах сканирани всички обложки на албумите им. Разполагах с всеки кадър от концертите им. Всяко интервю за телевизията и радиото, което бяха давали. Притежавах биографиите на всеки член на групата, както и страничните им проекти и солови албуми. Извадих дискографията им и маркирах албума, който търсех: 2112, класическия концептуален албум на Ръш с научнофантастична тематика.