Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

Уилсън издекламира всички тези мъдрости на един дъх с монотонния глас на човек, който повтаряше това по цял ден.

След кратко мълчание отговорих по интеркома:

— Добре, момчета. Дайте ми само минутка да си обуя панталоните — и излизам.

Уилсън се намръщи.

— Господин Линч, ако не ни осигурите достъп до жилището си в рамките на десет секунди, сме упълномощени да влезем със сила. Разходите по щетите от влизането ни, включително повредено имущество и разходи за ремонт, ще бъдат прибавени към дълга ви. Благодаря.

Уилсън се отдръпна от интеркома и кимна на останалите. Едно от ченгетата веднага включи оксижена си и когато върхът му засия в оранжево, той започна да реже титаниевото покритие на вратата. Другият оксиженист се отдалечи на един-два метра и започна да изрязва дупка в стената на апартамента. Тези хора имаха достъп до охранителните планове на сградата и знаеха, че стените на всеки апартамент имаха стоманено покритие и слой бетон, които можеха да прорежат по-бързо от титановата врата.

Аз, естествено, бях укрепил допълнително стените, пода и тавана на апартамента с плоскости от титанова сплав, които бях сглобил лично парче по парче. След като разрежеха стената, да се наложи да прережат и плоскостите. Но това щеше да ми осигури едва пет-шест минути повече. След това щяха да влязат. Бях чувал, че ченгетата си имат название за процедурата по изрязване на длъжник от укрепено жилище. Наричаха го цезарово сечение.

Преглътнах без вода още две от успокоителните хапчета които бях поръчал по време на подготовката си за днешния ден. Сутринта бях изпил две. Но те като че ли не действаха.

В ОАЗИС затворих всички прозорци на дисплея си и зададох максимално ниво на сигурност на акаунта си. После отворих Класацията, за да я погледна за последно и да се уверя, че нищо не се беше променило и че Шестиците още не бяха спечелили. Десетте най-добри резултата не се бяха променяли от няколко дни.

АртЗмида, Аех и Шото бяха преминали през Втората порта и бяха взели Кристалния ключ в рамките на 48 часа, след като им изпратих имейла си. Когато АртЗмида получи 25 000 точки за откриването на Кристалния ключ, се изкачи отново на първо място заради бонусите, задето беше намерила първа Нефритения ключ и втора Медния ключ.

Откакто им бях изпратил имейла, АртЗмида, Аех и Шото се опитваха да се свържат с мен, но аз не отговарях на телефонните им обаждания, имейлите и поканите за чат. Нямаше нужда да им разкривам плана си. Те не можеха да ми помогнат, а най-вероятно щяха да се опитат да ме разубедят.

И без това вече нямаше връщане назад.

Затворих Класацията, огледах крепостта си и се почудих дали я виждам за последен път. После си поех няколко пъти въздух — като водолаз, който се готви да се гмурне, и натиснах иконата за изход на дисплея си. ОАЗИС изчезна, а аватарът ми се озова във виртуалния ми офис. Отворих прозорец на конзолата и въведох командата за саморазрушаване на компютъра ми: ШИТСТОРМ.

На дисплея се появи линия, която отчиташе колко процента от процеса са изпълнени и показа, че харддискът ми е изтрит.

— Сбогом, Макс — прошепнах аз.

— Сбогом, Уейд — отвърна Макс няколко секунди преди да бъде изтрит.

Седях на сензорния стол и вече усещах топлината в другия край на стаята. Когато свалих визьора, видях, че през дупките, изрязани във вратата и стената, влизаше пушек. Димът ставаше твърде гъст, за да успеят филтрите за въздух в апартамента ми да го пречистят. Разкашлях се.

Ченгето, което пробиваше вратата, свърши първо. Пушещият метален кръг падна на пода със силно металическо тупване, при което подскочих на стола.

Когато оксиженистът отстъпи назад, напред излезе друго ченге и напръска със замразяваща пяна ръбовете на дупката, за да охлади метала. Досетих се, че го правеха, за да не се изгорят, докато пропълзяват вътре. А щяха да пропълзят в апартамента всеки момент.

— Чисто е! — изкрещя някой от тях към останалите в коридора. — Не виждам оръжия!

Един от оксиженистите тръгна пръв да се катери през дупката и в следващия миг изведнъж се озова пред мен и насочи оръжието си към лицето ми.