Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

Дадоха ми поредица от тестове за умения, всеки следващ от които бе по-труден, за да проверят какви знания и способности имах в отделните области, които можеше да бъдат използвани от новия ми работодател. Резултатите от тестовете, разбира се, се сравняваха с фалшивите ми дипломи и работен опит, които бях вписал в профила на Брайс Линч.

Постарах се да постигна отлични оценки на тестовете за софтуер, хардуер и мрежи на ОАЗИС и умишлено грешах на тестовете, предназначени да проверят знанията ми за Джеймс Холидей и Великденското яйце. Не исках да ме разпределят в Отдела по оология на ИОИ. Имаше вероятност там да се натъкна на Соренто. Но мислех, че дори да станеше така, че пътищата ни да се пресекат, той нямаше да ме познае. Никога не ме бе виждал лично, а вече почти не приличах на снимката oт ученическата си карта. Въпреки това, не исках да рискувам. И без това вече си насилвах късмета повече, отколкото всеки разумен човек би се осмелил.

Когато най-накрая приключих с последния изпит, ме вкараха във виртуален чатрум, за да се срещна с консултанта по разпределението. Тя се казваше Нанси и с хипнотизиращо монотонен глас ме информира, че поради отличните резултати от тестовете и впечатляващия ми работен опит, съм "награден" с място в отдел Техническа поддръжка за ОАЗИС II. Щях да получавам 28 500 долара годишно, като от заплатата ми щяха да се приспадат разходите за квартира, храна, данъци, здравни осигуровки, стоматологични услуги, очен лекар и развлечения. Остатъкът (ако изобщо останеше нещо) щеше да се превежда по изплащането на дълга ми към компанията. След като изплатях изцяло дълга си, щях да бъда освободен от служба. В същото време, в зависимост от представянето ми, можеха да ми предложат и постоянна работа в ИОИ.

Това, разбира се, бяха пълни глупости. Длъжниците никога не успяваха да изплатят дълговете си и да си спечелят свободата. След като ти удържаха вноските по дълга, глобите за пресрочване и лихвите, се оказваше, че с всеки месец дължиш все повече на компанията. Който допуснеше грешката да стане длъжник на ИОИ, почти със сигурност оставаше длъжен на компанията до края на живота си. Но много хора нямаха нищо против. Според тях това означаваше поне, че имаха сигурна работа и че нямаше да умрат от глад или измръзване на улицата.

Договорът за "Изплащане на дълг чрез труд" се появи в прозорец на дисплея ми. В него имаше дълъг списък с предупреждения и описание на правата ми (или по-скоро на липсата ми на права) като служител, изплащащ дълг. Нанси ми каза да го прочета, да го подпиша и да премина към "Обработка на длъжници". После напусна чатрума. Превъртях текста му до края, без да си правя труд да го чета. Беше дълъг повече от шестстотин страници. Най-отдолу имаше поле за подпис. Написах "Брайс Линч", чиято самоличност бе потвърдена със сканиране на ретините ми.

Макар да използвах фалшиво име, се замислих дали въпреки това договорът можеше да ме задължи юридически. Не бях сигурен, а и не ме интересуваше особено. Имах план и това бе част от него.

Поведоха ме по друг коридор, който водеше до Зоната за обработка на длъжници. Сложиха ме на поточна линия, която ме прекара през дълга поредица от спирки. Първо взеха гащеризона и обувките ми и ги изгориха. После ме прекараха през нещо подобно на автомивка за хора — ред от машини ме насапуниса, изтърка, дезинфекцира, изплакна, подсуши и обезпаразити. След това ми дадоха нов сив гащеризон и гумени пантофи. На следващата спирка няколко машини ми направиха пълен медицински преглед. Ваксинираха ме с най-различни автоматизирани пистолети, които изстреляха игли едновременно в раменете и задника.

Докато пъплех напред по конвейера, плоските екрани, закачени над него, излъчваха непрекъснато един и същ десетминутен филм за обучение: Службата на длъжниците: вашият път от дълговете към успеха! Актьорите бяха телевизионни звезди от треторазредни предавания, които ведро чуруликаха пропагандни реплики, докато съобщаваха нравилата за длъжници на ИОИ. След като го изгледах пет пъти, го научих наизуст. След десетото гледане повтарях думите заедно с актьорите.

— Какво ще се случи, след като завърша курса на обучение и бъда разпределен на постоянното си работно място? — попита Джони, главният герой във филма.

"Ще прекараш остатъка от живота си като корпоративен роб, Джони" — помислих си. Но продължих да гледам как отзивчивият представител на отдел Човешки ресурси на ИОИ му разказваше за всекидневието на длъжниците.