Рик Риърдън - Жезълът на Серапис

— Уф! — каза Сейди.

Седяха на плажа по залез-слънце, гледаха прилива и слушаха воя на аварийните коли.

Бедният Рокауей. Първо бурята, после влакова катастрофа, срутване на сграда и беснеещ бог, всичко в един ден. Някои общности никога нямат почивка.

Анабет отпи от своята Райбина — британска напитка, която Сейди беше призовала от „личния си склад“ в Дуат.

— Не се тревожи — увери я магьосницата. — Призоваването на храна не е трудна магия.

Както беше жадна, напитката се стори на Анабет по-вкусна дори от нектара.

Сейди изглежда се възстановяваше. Амброзията беше свършила работата си. Сега, вместо да изглежда така, все едно е на смъртно легло, момичето просто имаше вида на човек, прегазен от стадо мулета.

Вълните се плискаха в краката на Анабет, помагайки й да се отпусне, но все още усещаше остатъчно безпокойство от срещата си със Серапис — някакво бръмчене в тялото й, сякаш всичките й кости се бяха превърнали в камертони.

— Спомена едно име — припомни тя. — Сетни?

Сейди сбърчи нос.

— Дълга история. Зъл магьосник, върнал се от мъртвите.

— Ооо, мразя, когато зли хора се връщат от мъртвите. Ти каза, че… си му позволила да се освободи?

— Е, с брат ми се нуждаехме от помощта му. По онова време нямахме голям избор. Във всеки случай, Сетни избяга с „Книгата на Тот“, най-опасният сборник с магии на света.

— И е използвал магията й, за да събуди Серапис.

— Изглежда логично. — Сейди сви рамене. — Чудовището крокодил, с което брат ми и гаджето ти се бориха преди известно време — Синът на Собек 10 — няма да се учудя, ако е бил друг от експериментите на Сетни. Той се опитва да комбинира гръцката и египетската магия.

След деня, който току-що бе преживяла, Анабет искаше да си сложи шапка-невидимка отново, да пропълзи в някоя дупка и да заспи завинаги. Беше спасявала света вече достатъчно пъти. Не искаше да мисли за друга потенциална заплаха, но не можеше и да я игнорира. Тя опипа ръба на шапката си на Янките и се замисли защо майка й я беше върнала днес, с възстановена магия.

Атина сякаш й изпращаше послание: Винаги ще има заплахи, твърде силни, за да се изправиш очи в очи с тях. Подлите номера не са свършили. Трябва да действаш внимателно .

— Сетни иска да бъде бог — отбеляза Анабет.

Вятърът, идващ откъм морето изведнъж стана студен. В него вече не се усещаше свежия морски бриз, а по-скоро миризмата на горящи руини.

— Бог… — Сейди потръпна. — Този мършав стар чудак с препаска и коса като на Елвис. Каква ужасна мисъл!

Анабет се опита да си представи човека, който Сейди описваше, но после реши, че няма желание да го прави.

— Ако целта на Сетни е безсмъртие — каза Анабет, — събуждането на Серапис няма да е последният му номер.

Сейди се засмя, но изобщо не й беше забавно.

— О, не. Той само си играе с нас. Синът на Собек… Серапис. Обзалагам се, че Сетни е планирал тези две събития, за да види какво ще се случи, как ще реагират полубоговете и магьосниците. Той изпробва новата си магия и нашите възможности, преди наистина да се устреми към властта.

— Не може да успее — каза Анабет с надежда. — Никой не може да се превърне в бог, само с произнасянето на някакво заклинание.

Изражението на Сейди не й вдъхна увереност.

— Надявам се, че си права, защото бог, познаващ гръцката и египетската магия, който има контрол върху двата свята… Не мога дори да си го представя.

Стомахът на Анабет се сви, сякаш изпробваше нова поза в йога. В случай на война, доброто планиране бе по-важно от чистата сила. Ако Сетни беше устроил битката на Пърси и Картър с крокодила, ако е уредил възкръсването на Серапис, знаейки, че Сейди и Анабет ще бъдат предизвикани да се изправят срещу него… Враг, който планира така добре, ще бъде спрян много трудно.

Тя заби пръстите на краката си в пясъка.

— Серапис каза още нещо преди да изчезне — „Никога няма да се доберете до короната.“ Мислех, че го е казал като метафора, но после се сетих какво сподели за Птолемей І, краля, който се опитал да стане бог…

— Короната на безсмъртието — спомни си Сейди. — Може би пшент 11.

Анабет се намръщи.

— Не знам тази дума. Шент?

Сейди каза думата буква по буква.

— Египетска корона, която много прилича на кегла за боулинг. Не е някой прекрасен моден аксесоар, но пшент придава на фараона божествената си сила. Ако Сетни се опитва да пресъздаде създаващата божества магия на старите царе, се обзалагам на 5 лири и един поднос от прегорелите сладки на баба, че целта му е да намери короната на Птолемей.