Рик Риърдън - Жезълът на Серапис

— Свършен? — попита Серапис. — Какви ги говориш, момиче? Аз съм на път да те унищожа.

— И ако го направиш — предупреди го Сейди, — ще активираш връзката със смъртта, която ще те изпрати в забрава!

— Връзката със смъртта? Няма такова нещо! — Серапис снижи жезъла си. Трите животински глави бяха на нивото на очите на Анабет.

Сърцето й биеше силно. Оставаха й десет стъпки. След това, ако скочи, може и да успее да достигне камата. Щеше да има само един шанс да я издърпа.

Изглежда, главите на жезъла не бяха я забелязали. Те се зъбеха и хапеха, плюейки пара във всички посоки. Вълк, лъв, куче — минало, настояще, бъдеще.

Знаеше коя глава трябва да удари, за да нанесе максимални щети.

Защо бъдещето трябваше да бъде куче? От трите глави на чудовището, черният лабрадор изглеждаше най-безобиден. С големите си златни очи и увиснали уши, той напомняше на Анабет на много от добросърдечните домашни любимци, които познаваше.

Това не е истинско животно , каза си тя. Част от магически жезъл е.

Но, когато стигна на разстояние, позволяващо й да нанесе удара, ръцете й натежаха. Не можеше да погледне кучето, без да се почувства виновна.

Бъдещето е нещо добро , сякаш казваше кучето. То е очарователно и неясно.

Какво ще стане, ако удари главата — лабрадор и убие собственото си бъдеще — плановете й за колежа, плановете, който направиха с Пърси…

Сейди още говореше. Тонът й беше станал още по-твърд.

— Майка ми, Руби Кейн — каза Сейди на Серапис, — даде живота си, за да бъде запечатан Апоп 9в Дуат. Апоп, представи си, който е хиляди години по-стар от теб и много по-могъщ. Така че, ако мислиш, че ще позволя на второстепенен бог да завладее света, помисли си отново!

Гневът в гласа й не беше блъф и Анабет се зарадва, че е възложила на Сейди да се изправи срещу Серапис. Магьосницата бе изненадващо ужасяваща, когато реши да бъде такава.

Серапис неспокойно пристъпи от крак на крак.

— Ще те унищожа!

— Успех — предизвика го Сейди. — Вързала съм те с гръцки и египетски магии, толкова мощни, че ще изстрелят атомите ти до звездите.

— Лъжеш! — извика Серапис. — Не усещам никакви заклинания върху себе си. Дори този, който ме призова, не притежава такава магия.

Анабет беше лице в лице с черното куче. Камата беше точно отгоре, но всяка молекула в тялото й се разбунтува срещу идеята да убие животното… да убие бъдещето.

В същото време, Сейди се засмя храбро.

— Този, който те призова? Имаш предвид онзи стар измамник Сетни?

Името не бе познато на Анабет, но Серапис очевидно го знаеше. Въздухът около него се нажежи. Лъвът изръмжа. Вълкът се озъби.

— О, да — продължи Сейди. — Много добре познавам Сетни. Предполагам не ти е казал кой го върна в света на живите. Той е жив само защото аз го пощадих. Мислиш, че неговата магия е силна? Пробвай ме. Направи го, сега.

Анабет се размърда. Осъзна, че Сейди говори на нея , а не на бога. Блъфът започваше да остарява. Не й оставаше много време.

Серапис каза с насмешка.

— Добър опит, магьоснице.

Той вдигна жезъла си, за да порази приятелката й, и Анабет скочи. Ръката й стисна дръжката на камата и я издърпа от черупката.

— Какво? — извика богът.

Анабет изхлипа дрезгаво и заби оръжието в шията на кучето.

Очакваше експлозия, но вместо това, камата беше всмукана във врата на кучето като кламер в прахосмукачка. Момичето едва успя да пусне ръкохватката. Изтърколи се настрани, а кучето започна да вие, да се свива и сгърчва, докато не се пръсна вътре в черупката на чудовището. Серапис изрева. Разтърси жезъла, но изглежда не успяваше да го пусне.

— Какво направи? — извика той.

— Отнех бъдещето ти — отговори Анабет. — Без него си нищо.

Жезълът се пукна. Нагорещи се толкова, че Анабет усети как косъмчетата по ръцете й започват да горят. Пропълзя назад в пясъка, когато лъвската и вълчата глава бяха засмукани в черупката. Целият жезъл се деформира в червена огнена топка в дланта на бога. Серапис се опита да я отърси от ръката си, но топката само заблестя още по-ярко. Пръстите му се свиха навътре. Дланта му беше всмукана. Цялата му ръка се сви и изпари, погълната от огнената сфера.

— Не мога да бъда унищожен! — извика Серапис. — Аз съм апогеят на сливането на вашите светове! Без моите напътствия никога няма да стигнете до короната! Всички ще загинете! Вие ще…

Огненото кълбо се разгоря и засмука бога във вихъра си. След това премигна и изчезна, сякаш никога не бе съществувало.