Рик Риърдън - Жезълът на Серапис

Богът напрегна внушителните си мускули. Сребристият затвор около него се разпадна. Триглавият жезъл се изстреля в ръката му и Серапис се обърна към Сейди Кейн.

Нейният защитен кръг се изпари в облак червена пара.

— Ще ме оковаваш ? — извика Серапис. — Ще ме назоваваш ? Ти дори не знаеш правилния език, за да ме назовеш, малка магьоснице!

Анабет залитна напред. Дишаше накъсано. Сега, когато Серапис държеше жезъла, аурата му беше поне десет пъти по-мощна. Ушите й бръмчаха. Глезените й омекнаха. Усещаше как жизнените й сили изтичат, засмукани от червения ореол на бога.

Някак си, Сейди все още се държеше, а изражението й беше предизвикателно.

— Така ли, лорд Житна купа. Искаш подходящ език? Ha-di!

В лицето на Серапис избухна нов йероглиф:

Богът го улови във въздуха със свободната си ръка. Затвори юмрук и между пръстите му се появи дим, сякаш просто е смачкал миниатюрен парен двигател.

Сейди преглътна.

— Това е невъзможно! Как…

— Очакваше експлозия? — изсмя се Серапис. — Съжалявам, че ще те разочаровам, дете, но моята сила е гръцка и египетска. Комбинира и двете, използва и двете, замества и двете. Виждам, че си любимка на Изида. Отлично. Някога тя ми беше съпруга.

— Какво? — проплака Сейди. — Не! Не, не, не.

— О, да! Когато свалих Озирис и Зевс, Изида беше принудена да ми служи. Сега ще използвам теб като врата към нея, за да я призова тук и ще я заставя да поеме задълженията си. Изида отново ще бъде моята кралица!

Серапис замахна с жезъла си. От всяка от главите на чудовището се изстреляха пипала от червена светлина, които обградиха Сейди като бодливи клони.

Сейди изкрещя и Анабет най-после преодоля шока си. Грабна най-близкия лист шперплат — груб квадрат с размерите на щит — и се опита да си спомни последния си урок по фризби от лагера на Нечистокръвните.

— Хей, Зърнена глава! — извика тя.

Завъртя се от кръста, като използва силата на цялото си тяло. Шперплатът полетя през въздуха, точно когато Серапис се обърна към нея, и ръбът го фрасна точно между очите.

— АУ!

Анабет се наклони на една страна, когато Серапис замахна на сляпо с жезъла си към нея. Трите чудовища изстреляха облаци гореща пара, които направиха дупки в бетона, на мястото, където бе стояла само преди секунди.

Тя продължаваше да се движи, проправяйки си път из камарите отломки, които сега лежаха на пода. Хвърли се зад купчина разбити тоалетни, докато жезълът на бога изстрелваше поредната тройна струя от пара към нея, и която достигна толкова близо, че тя почувства мехури по врата си.

Анабет забеляза Сейди на около тридесетина метра. Тя се отдалечаваше от Серапис, олюлявайки се. Поне беше още жива. Но Анабет знаеше, че на магьосницата ще й трябва време да се възстанови.

— Хей, Серапис! — извика Анабет, иззад планина от шкафове. — Как е на вкус този шперплат?

— Дете на Атина! — изрева богът. — Ще погълна жизнената ти сила! Ще те използвам да унищожа отвратителната ти майка! Мислиш, че си умна? Ти си нищо, в сравнение, с този, който ме събуди. И дори той не разбира силата, която отприщи. Нито един от вас няма да спечели короната на безсмъртието. Контролирам миналото, настоящето и бъдещето. Сам ще властвам над боговете!

Благодаря за дългата реч , помисли си Анабет.

Докато Серапис обстрелваше скривалището й, превръщайки тоалетните в купчина порцеланова шлака, тя вече бе успяла да пропълзи половината път през стаята.

Търсеше Сейди, когато магьосницата изскочи от скривалището си, само на три метра от нея и извика: Suh-FAH! .

Анабет се обърна и видя нов йероглиф, висок шест метра, да пламва върху стената зад Серапис.

Мазилката се разпадна. Стената на сградата простена, и докато Серапис крещеше „НЕ!“, цялата стена се стовари върху него, подобно на тухлена приливна вълна, заравяйки го под тонове руини.

Анабет се задави от облак прах. Очите й смъдяха. Чувстваше се така, сякаш бе леко сварена в тенджера за ориз, но залитайки стигна до Сейди.

Младата магьосница беше покрита с вар на прах, сякаш се беше въргаляла в захар. Беше се втренчила в дупката, която бе направила в стената на сградата.

— Това проработи — промърмори тя.

— Беше гениално. — Анабет я хвана за раменете. — Какво беше заклинанието?

— Разхлаби се — каза Сейди. — Смятах… Е, събарянето на неща е по-лесно от събирането им заедно.

Сякаш съгласявайки се с нея, оставащите стени на сградата се пропукаха.