Рик Риърдън - Жезълът на Серапис

Погледна нагоре към потъмнялото небе.

— Мамо?

Никакъв отговор, но Анабет не можеше да се сети за друго обяснение. Майка й беше изпратила помощ. Това едновременно й даде кураж и я ужаси. Ако Атина проявяваше личен интерес към тази ситуация, Серапис явно наистина бе огромна заплаха — не само за Анабет, но и за боговете.

— Това е бейзболна шапка — отбеляза Сейди. — Това хубаво ли е?

— М-мисля, че да — отвърна Анабет. — Последния път, когато я носех, магията не работеше. Но ако проработи … Може и да имам план. Ще бъде твой ред да разсейваш Серапис.

Сейди се намръщи.

— Споменах ли, че си изчерпах магиите?

— Няма проблем — успокои я Анабет. — Справяш ли се с блъфирането, лъжите и говоренето на глупости?

Сейди повдигна вежда.

— Казвали са ми, че това са най-привлекателните ми качества.

— Отлично — зарадва се Анабет. — Тогава е време да те науча на нещо гръцко.

Нямаха много време.

Анабет едва беше приключила с инструктажа на Сейди, когато разрушената сграда се разклати, отломките експлодираха навън и Серапис се появи, ревейки и проклинайки.

Изненадани, аварийните работници се разпръснаха от мястото, но не изглежда да бяха забелязали петметровия бог, отдалечаващ се с маршова стъпка от останките, нито триглавия му жезъл, бълващ пара и червени струи магия към небето.

Серапис се насочи право към двете момичета.

— Готова? — попита Анабет.

Сейди издиша.

— Имам ли избор?

— Ето. — Анабет й подаде парченцето амброзия. — Храна за полубогове. Би могла да възстанови силите ти.

— Би могла , а?

— Ако аз мога да използвам изцелителната ти отвара, би трябвало ти да можеш да ядеш амброзия.

— Добър апетит, тогава. — Сейди отхапа. Цветът се завърна по бузите й. Очите й светнаха. — Има вкус на бисквитите на баба.

Анабет се усмихна.

— Амброзията винаги има вкуса на любимата ти храна.

— Срамота! — Сейди отхапа още една хапка и преглътна. — Бисквитите на баба винаги са прегорели и са по-скоро ужасни. Ах, ето го и нашият приятел.

Серапис ритна една пожарна кола от пътя си и тромаво пое към релсите на влака. Изглежда, още не беше забелязал момичетата, но Анабет предположи, че може да ги усети . Той огледа хоризонта, а изражението му беше яростно.

— Започваме! — Анабет нахлузи шапката си.

Очите на Сейди се разшириха.

— Много добре. Напълно си невидима. Нали няма да започнеш да изстрелваш искри?

— Защо да го правя?

— Ами… Веднъж, брат ми направи заклинание за невидимост. Не се получи много добре. Както и да е, успех!

— И на теб.

Анабет се измъкна на една страна, докато Сейди размахваше ръце и извика:

— Ей, Серапис!

— СМЪРТ ЗА ТЕБ! — изрева богът.

Той продължи напред. Масивните му крака правеха кратери в асфалта.

Както бяха планирали, Сейди заотстъпва към плажа. Анабет бе приклекнала зад една изоставена кола и зачака Серапис да отмине. Невидима или не, нямаше да рискува.

— Хайде! — Сейди се присмя на бога. — Само толкова бързо ли можеш да тичаш, обрасъл селски идиот?

— Арр! — Богът мина покрай позицията на Анабет.

Тя изтича след Серапис, който настигна Сейди на ръба на прибоя.

Богът вдигна блестящия си жезъл, а трите чудовищни глави избълваха пара.

— Някакви последни думи, магьоснице?

— За теб? Да! — Сейди заизвива ръце, а движенията й бяха такива, все едно правеше магия… или може би демонстрираше кунг-фу.

— Meana aedei thea! — Тя започна да скандира редовете, на които я беше научила Анабет. — En… ponte pathen algae!

Анабет трепна. Произношението на Сейди беше доста зле. Тя каза първия ред правилно. Повече или по-малко: Пей за гнева, о, богиньо . Но втория ред трябваше да бъде: А във морето, изстрада беди . Вместо това, Сейди беше казал нещо подобно на: А във морето, изстрада мъха .

За щастие, звукът на древногръцките думи беше достатъчен, за да шокира Серапис. Богът се поколеба, триглавият му жезъл все още беше вдигнат.

— Какво си ти…

— Изида, чуй ме! — продължи Сейди. — Атина, на помощ! — Тя изреди още няколко фрази — някои гръцки, някои древноегипетски.

В същото време, Анабет се промъкна зад бога, а очите й бяха заковани върху камата, която все още беше забита в черупката на чудовището. Ако Серапис просто отпуснеше надолу жезъла си…

— Alpha, beta, gamma! — извика Сейди. — Gyros, spanakopita. Presto! — Тя се усмихна триумфиращо. — Ето. Свършен си!

Серапис се втренчи в нея, явно объркан. Червените татуировки по кожата му избледняха. Някои от символите се превърнаха във въпросителни знаци и тъжни личица. Анабет се промъкна по-близо… Вече беше на около шест метра от него.