Рик Риърдън - Жезълът на Серапис

— Разбира се! — изръмжа Серапис. — Или контролирах и скоро ще го контролирам отново. Но коя си ти да критикуваш моите модни решения? Гръцки полубог, ако се съди по миризмата, носиш оръжие от божествен бронз и египетски жезъл от Дома на Живота. Какво си ти — герой или магьосник?

Ръцете на Анабет трепереха. С шапка като саксия или не, Серапис излъчваше могъщество. Застанала толкова близо до него, Анабет имаше усещането, че все едно всичко вътре в нея е в течно състояние — сякаш сърцето, стомахът и смелостта й бяха като разтопени.

„Стегни се — помисли си тя. — Срещала си много богове и преди.“

Но Серапис беше различен. В него имаше нещо много нередно — сякаш само с присъствието си, обръщаше света на Анабет отвътре навън.

На пет — шест метра зад бога, Сейди птицата се приземи и прие отново човешка форма. Тя направи знак на Анабет: постави пръст пред устните си (Шшш) , а след това завъртя ръка (Накарай го да продължава да говори) . Започна да рови тихо из чантата си.

Анабет нямаше представа какво беше планирала приятелката й, но се насили да погледне Серапис в очите.

— Кой казва, че не съм и двете — магьосник и полубог? Сега, обясни ми защо си тук!

Лицето на Серапис потъмня. Тогава, изненадващо за Анабет, отметна глава назад и се разсмя, разсипвайки още зърно от своя модиус .

— Разбирам! Опитваш се да ме впечатлиш, а? Мислиш ли, че си достойна да бъдеш моя върховна жрица?

Анабет преглътна. Имаше само един отговор на въпрос като този.

— Разбира се, че съм достойна! Бях Магна матер на сестринството на Атина! Но ти достоен ли си, за да ти служа?

— Ха! — Серапис се ухили. — Великата майка на сестринството на Атина, а? Нека да видим колко си силна.

Той махна с ръка. От въздуха, направо към силовото поле на Анабет, излетя вана. Порцеланът се разпадна на парченца в златната сфера, но жезълът на Сейди стана толкова горещ, че Анабет трябваше да го пусне. Бялото дърво се превърна в пепел.

„Страхотно — помисли си тя. — Две минути и вече съсипах жезъла на Сейди.“

Защитната сфера изчезна. Бе изправена пред петметров бог само с обичайните си оръжия — малка кама и много враждебност.

Вляво от нея, триглавото чудовище все още се бореше да излезе изпод камилата, но тя беше тежка, упорита и невероятно некоординирана. Всеки път, когато чудовището се опитваше да я отблъсне, камилата се изпърдяваше с удоволствие и разперваше краката си още повече.

Междувременно, Сейди беше извадила парче тебешир от чантата си и драскаше яростно върху бетонния под зад Серапис. Може би пишеше хубава епитафия, за да отбележи предстоящата им смърт.

Анабет си припомни един цитат, който приятелят й Франк някога бе споделил с нея — нещо от „Изкуството на войната“ на Сун Дзъ. Когато си слаб, действай с пълни сили. 7

Анабет стоеше се изправи в цял ръст и се засмя в лицето на Серапис.

— Хвърляй неща по мен, колкото си искаш, лорд Серапис. Не ми трябва жезъл, за да се защитя. Моите сили са твърде големи! Или може би искаш да спреш да ми губиш времето и да ми кажеш как мога да ти служа, ако приемем , че се съглася да бъда новата ти върховна жрица.

Лицето на бога почервеня от възмущение. Анабет беше сигурна, че всеки момент ще стовари цялата вихрушка от отломки върху нея и няма да има начин, по който да го спре. Смяташе да хвърли камата си в окото на бога, както приятелката й Рейчъл някога бе разсеяла титана Кронос, но не вярваше, че ще успее да се прицели.

Накрая Серапис й се усмихна накриво.

— Имаш кураж, момиче. Признавам ти го. И бързаше да ме намериш. Може би можеш да ми служиш. Ти ще си първата от много, които ще ми дадат силата, живота и душата си!

— Звучи забавно. — Анабет погледна към Сейди, искаше й се да побърза с това тебеширено изкуство.

— Но първо — продължи Серапис, — ми е нужен жезълът!

Направи жест в посока на камилата. Червен йероглиф изгори кожата на създанието и с една последна пръдня нещастната едногърба камила се превърна в купчина пясък.

Триглавото чудовище се изправи на предните си лапи и се отърси от пясъка.

— Чакай! — изкрещя Анабет.

Трите глави на чудовището й се озъбиха.

Серапис се намръщи.

— Какво има сега, момиче?

— Е, мога… нали разбираш, да ти донеса жезъла, като твоя жрица! Трябва да правим нещата както си му е редът!

Анабет се хвърли към чудовището. Бе прекалено тежко, за да го вдигне, но тя затъкна камата в колана си и използва и двете си ръце, за да сграбчи края на черупката на съществото, и го плъзна назад, далеч от бога.