Рик Риърдън - Жезълът на Серапис

— Какво прави той? — прошепна Сейди.

Анабет трепна, когато на няколко инча над главата й се завъртя спирала от медни тръби. Втренчи се в отломките и започна да забелязва модели, също както и когато бе погледнала в Дуат: вихър от дъски и пирони, събиращи се заедно, за да образуват платформа, куп тухли сглобяващи се като Лего, за да оформят арка.

— Той строи нещо — осъзна тя.

— Строи какво, бедствие ли? — попита Сейди. — Това място ми напомня за Царството на Хаоса. И повярвай ми, това не е сред любимите ми места за почивка.

Анабет я погледна. Чудеше се дали Хаоса има същото значение за египтяните, както за гърците. Анабет бе имала свой собствен сблъсък с Хаоса, и ако Сейди също е била там… Е, магьосницата трябваше да е още по-жилава, отколкото изглежда на пръв поглед.

— Бурята не е напълно случайна — отбеляза Анабет. — Виждаш ли онова там? И там? Различни елементи се съединяват, като оформят някакъв вид структура в сградата.

Сейди се намръщи.

— На мен ми прилича на тухли в блендер.

Анабет не беше сигурна как да го обясни, но беше учила архитектура и инженерство достатъчно дълго, за да разпознава подробностите. Медни тръби се свързваха като артерии и вени в кръвоносна система. Участъци от стари стени се сглобяваха заедно, за да образуват нов пъзел. От време на време, от стените се отделяха още тухли и греди, за да се присъединят към торнадото.

— Той поглъща сградата — каза тя. — Не знам още колко дълго ще издържат външните стени.

Сейди изруга под нос.

— Моля те, кажи ми, че не строи пирамида. Всичко друго, само не и това.

Анабет се зачуди защо египетска магьосница би могла да мрази пирамиди, но поклати глава.

— Предполагам, че е някакъв вид конусовидна кула. Има само един начин да разберем.

— Попитай строителя. — Сейди вдигна поглед към останалото от тридесетия етаж.

Мъжът на перваза не беше помръднал, но Анабет можеше да се закълне, че е станал по-голям. Около него се вихреше червена светлина. Силуетът му изглеждаше така сякаш носи висок цилиндър а ла Ейб Линкълн.

Сейди нарами раницата си.

— Значи, ако това е нашият мистериозен бог, къде е…

Точно в това време, тригласен вой проряза оглушителния шум. В противоположния край на сградата, двойна метална врата се отвори с трясък и чудовището-рак влезе вътре с дълги скокове.

За жалост, сега чудовището имаше всичките си три глави — вълк, лъв и куче. Дългата му спирална черупка блестеше с гръцки надписи и йероглифи. Напълно пренебрегвайки летящите отломки, то се промъкна навътре на шестте си предни крайници и после скочи във въздуха. Бурята го издигна нагоре в спираловидна линия.

— Отива при господаря си — каза Анабет. — Трябва да го спрем.

— Прекрасно — промърмори Сейди. — Това ще ме изцеди.

— Какво?

Сейди вдигна жезъла си.

— N’dah!

Във въздуха над тях блесна златен йероглиф:

Незабавно бяха оградени от сфера от светлина.

Гръбнакът на Анабет потръпна. Преди време, когато с Пърси и Гроувър бяха използвали вълшебни перли, за да избягат от подземния свят, се оказа обвити в защитен балон, подобен на този. Усещането беше… клаустрофобично.

— Това ще ни предпази ли от бурята? — попита тя.

— Надявам се. — По лицето на Сейди беше избила пот. — Хайде.

Тръгна нагоре по стълбите.

Щитът им незабавно бе подложен на изпитание. Летящият кухненски плот би ги обезглавил, ако не се беше разбил в силовото поле на Сейди. Парчета мрамор се разнесоха около тях, без да ги наранят.

— Брилянтно — възкликна Сейди. — Сега, дръж жезъла, докато се превърна в птица.

— Чакай! Какво?

Момичето завъртя очи.

— Мислим в движение, помниш ли? Ще прелетя до там и ще спра чудовището. Ти се опитай да разсееш този бог — който и да е той. Привлечи вниманието му.

— Добре, но не съм магьосник. Не мога да поддържам заклинанието.

— Щитът ще издържи няколко минути, стига да държиш жезъла.

— Ами ти? Ако не си в щита…

— Имам идея. Може дори и да проработи.

Сейди извади нещо от чантата си — фигура на малко животно. Уви пръсти около него, след това започна да променя формата си.

Анабет и преди беше виждала хора да се превръщат в животни, но от това гледката не ставаше по-приятна. Спътничката й се сви до една десета от размера си. Носът й се удължи в човка. Косата, дрехите и раницата й се превърнаха в лъскави пера. Сейди се преобрази в малка хищна птица — каня, може би. Сините й очи сега бяха блестящо златни. Сграбчила малката фигурка, здраво в ноктите си, Сейди разпери крила и се хвърли в бурята.