Рик Риърдън - Жезълът на Серапис

Анабет трепна, когато куп тухли се насочи към приятелката й — но някак отломките минаха право през нея, без да я превърнат в пюре с пера. Формата на магьосницата просто трепна, сякаш се придвижваше под дълбок слой вода.

Анабет осъзна, че Сейди е в Дуат — летеше в различно ниво на реалността.

Идеята провокира ума й да види и други възможности. Ако полубог би могъл да се научи да минава през стени така, да преминава право през чудовищата…

Но това беше разговор за друго време. Точно сега трябваше да се раздвижи. Тя се затича нагоре по стълбите и се хвърли във вихрушката. Метални пръти и медни тръби отскачаха със звънтене от силовото й поле. След всеки сблъсък с летящите отломки, златната сфера светеше все по-слабо.

Анабет вдигна жезъла на Сейди в едната си ръка и новата си кама в другата. В магическия поток, Божественото бронзово острие запримигва като прегарящ факел.

— Хей! — провикна се тя към перваза високо горе. — Г-н Бог!

Никакъв отговор. Гласът й вероятно не би могъл да се чуе през бурята.

Стените на сградата започнаха да стенат. Хоросанът се стичаше по тях и се завъртя в останалата смес като снопчета захарен памук.

Сейди ястребът все още беше жива, летяща към триглавото чудовище, което се движеше спираловидно нагоре. Сега звярът бе на половината път до върха, размахваше краката си и светеше още по-ярко, сякаш всмукваше силата на торнадото.

Времето на Анабет изтичаше.

Тя разрови паметта си, припомняйки си старите митове, най-неясните разкази, които Хирон някога й бе разказвал в лагера. Като малка, беше като гъба, попиваща всеки факт и име.

Триглав жезъл. Богът от Александрия, Египет.

Името на бога изникна в съзнанието й. Поне, се надяваше, че е права.

Един от първите уроци, които бе научила като полубог: Имената притежават сила . Никога не изговаряй името на бог или чудовище, освен ако не си готов да привлечеш вниманието му.

Анабет си пое дълбоко дъх. Тя извика с всичка сила:

— СЕРАПИС!

Бурята се забави. Огромна конструкция от тръби увисна във въздуха. Облаци от тухли и дървен материал, замръзнаха и застинаха в нищото.

Неподвижно в средата на торнадото, триглавото чудовище опита да се изправи. Сейди се спусна над главите му, отвори нокти и пусна фигурката, която мигновено се превърна в камила.

Косматата едногърба камила се заби в гърба на чудовището. И двете същества паднаха от въздуха и се разбиха на пода в плетеница от крайници и глави.

Чудовището продължаваше да се бори, но камилата лежеше върху него с разперени крака, блееща и плюеща, размахваше крайници, подобно на сърдито, току-що проходило петстотинкилограмово дете.

От ръба на тридесетия етаж, проехтя мъжки глас:

— КОЙ СМЕЕ ДА ПРЕКЪСВА ТРИУМФАЛНИЯ МИ ВЪЗХОД?

— Аз! — изкрещя Анабет. — Слез и се изправи пред мен!

Не желаеше да си приписва заслугите за хорските камили, но искаше да държи бога фокусиран върху себе си, за да може Сейди да направи… каквото там е решила да прави. Младата магьосница явно криеше някои добри трикове в ръкава си.

Бог Серапис скочи от своя перваз. Прелетя с лекота тридесетте етажа и се приземи на крака в средата на първия етаж, на един хвърлей кама от Анабет.

Не че тя се изкуши да атакува.

Серапис се извисяваше на почти пет метра. Носеше само чифт бански с хавайски флорални мотиви. Тялото му беше изтъкано от мускули. Бронзовата му кожа беше покрита с блестящи татуировки на йероглифи, гръцки букви и символи на други езици, които Анабет не можеше да разпознае.

Лицето му бе оградено като с пелена от дълги растафариански кичури, а къдравата му брада в гръцки стил, стигаше чак до ключиците. Очите му бяха морскозелени — толкова приличаха на тези на Пърси, че Анабет настръхна. Обикновено не харесваше космати брадати пичове, но трябваше да признае, че този бог бе привлекателен по някакъв старомоден начин, напомнящ на безразсъден сърфист.

Но украшението за глава разваляше целия му външен вид. Това, което Анабет беше помислила за цилиндър, всъщност бе цилиндрична плетена кошница избродирана с изображения на теменуги.

— Извинявай — каза тя, — това на главата ти саксия ли е?

Серапис повдигна рунтавите си кафяви вежди. Потупа се по главата сякаш беше забравил за коша. Няколко семена пшеница се разпиляха от върха му.

— Това е модиус 6, глупаво момиче. Това е един от моите свещени символи! Кошницата за зърно представлява подземния свят, който контролирам.

— О! Наистина ли?