Джоузеф Лало - Битката при Верил

— Как… как ни откри? — успя да смотолеви тя.

— Миранда, бих те открил навсякъде — рече той, прегръщайки треперещото й тяло.

Девойката отвърна на прегръдката му, ронейки сълзи. За миг стояха мълчаливо, притиснали се здраво един към друг. Емоциите ги заляха. Имаше толкова много да бъде казано. Толкова много да бъде чуто. Цяла вечност в тази прегръдка нямаше да им е достатъчна, но и двамата знаеха, че им предстои още много работа. Неохотно се разделиха. Айви бе слязла и дърпаше Лейн. Тримата успяха да смъкнат приятеля си на земята.

Не се изискваше окото на целител, за да се види, че краят му наближава. Дъхът му напускаше тялото на дребни откъслеци. Замъглените очи бавно потрепваха, отказвайки да се фокусират. Всяка става бе подута или извита, всеки мускул — изсъхнал или разкъсан. Всеки инч кожа бе овъглен, кървящ или раздран. Скованите пръсти на Миранда стиснаха здраво жезъла. Опита се да оформи първите слова на целебно заклинание, но не можеше да оформи думите. Волята й бе разбита. Душата й бе изцедена. Просто не й беше останало нищо.

Дийкън постави ръката си в нейната.

Хладно спокойствие се разля в ума й, изглаждайки бръчките му. Нито тя, нито Дийкън разполагаха с много енергия, но заедно представляваха нещо различно. Бавно и отчетливо построиха заклинанията. Лейн се потопи в дълбок, лечебен сън. Раните се затваряха. Кости и стави се наместваха. Отоците спадаха. Изискваха се огромни усилия и още по-значима предпазливост, но двете обединени съзнания заздравиха натрошеното тяло на асасина. Далеч не можеше да се каже, че е излекуван, но щеше да преживее нощта.

Айви наблюдаваше напрегнато, но страхът й бавно се оттече. Не разбираше от целение, но можеше да разпознае здравословния сън. След като приятелят й беше в безопасност, тя се обърна към войниците. По време на целението ликуването се бе успокоило. Сега се възцаряваше всеобхватна тишина — войниците бяха погълнати от разстлалата се пред тях гледка.

Миранда я бяха очаквали, а за останалите знаеха. Но никой не бе повярвал. На Дийкън изобщо не му бе минавало през ума, че дракон и двойка малтропи ще ги шокират, че не са повярвали на съглашенската прокламация. Магьосникът бе свикнал с Избраните, не виждаше причина защо друг да не го стори. Сега вятърът фучеше, разнасяйки сняг, а батальон войници се взираше със студен поглед. Някои нервно сграбчваха оръжията си, притеснявайки се, че са превели погрешната група.

— Здравейте! — жизнерадостно поздрави Айви, нетърпелива да наруши мълчанието.

Отговорът бе изсъскването на извадена от ножницата стомана, приплела се със съскането на горещия камък върху земята.

— Аз съм Айви — поде тя. — А вие как се казвате?

— Айви? Геният? — запита със съмнение един войник, разпознал името.

— Да! Точно! Чували сте за мен? — развълнувано изрече тя.

Пукот от каменните отломки, указващи някогашното местоположение на портала, привлече вниманието на въстаниците. Започна да се издига пара. На всички присъстващи се стори странно, че това не се бе случило по-рано и още по-странно, че съскането се усилва. Парата бързо оформи сгъстяващ се облак, накрая приел отчетлива форма.

— О, хубаво! И Етер е тук! — рече Айви, въпреки всичко радостна да види старата си съперница.

След още няколко мига съскането спря, разкрило човешката форма на Етер, стояща край обсидиановите парчета, някога представлявали ръката й.

Кая се обърна към Миранда и Дийкън.

— Смятам, че това заслужава да бъде полято! — обяви тя.

От раниците бяха извадени палатки, достатъчно да приютят цялата група, ако във всяка се поберат по неколцина, както и хранителни припаси, чието количество налагаше всеки трима да си поделят дажба, предназначена за един. Течни запаси обаче не липсваха — искрящо вино и богат асортимент друг алкохол бяха приложени за успокояване на нервите, стопляне на кръвта и притъпяване на болките. Първоначално бунтовниците се бяха скупчили плътно около Миранда и Дийкън, нетърпеливи да споделят истории. Скоро се наложи да променят позицията си, оказвайки се в широк, предпазлив кръг около героите. Изглежда Мин бе получила достатъчно вълнение за един ден и не бързаше да отдава доверието си на голяма група непознати. Настани се край спътниците си, хвърляйки заплашителен поглед към всеки, който се приближи прекалено.

С малко усилие Дийкън отново създаде заклинанието, защитаващо ги от бурята.

Айви неспокойно се огледа от мястото си край приятелите си. Очите на войниците с особена настойчивост се бяха насочили към нея и дракона. Етер се настани сред пламъците, което предизвика известна суматоха, но след като възклицанията поутихнаха, взорът им се върна към неизменното обхождане между Айви и Мин. Женският малтроп усещаше, че от нея се очаква нещо. Внезапно я осени мисъл.