Джоузеф Лало - Битката при Верил

Мин покосяваше вражеските редици, които се изливаха в долината, но просто нямаше къде да иде. Епидим се втурна към тях, безогледно мачкайки собствените си войници. С всяка секунда през портала преминаваха нови дузини. Айви слабо засия със синята аура на страха, докато се вкопчваше упорито в гърба на дракона. Трансформацията в планината й бе оставила малко сила — само колкото да не изпадне в безсъзнание. Миранда полагаше огромни усилия да опази тялото на Лейн от кръвожадната сган. Отвсякъде ги обграждаше лудост. Тогава дойдоха звуците.

Първият напомняше гръмотевица, но долетя дълбоко от недрата на планината. Разлом блъвна кипящи бели пари, разсичайки склона до изхода на пещерата. Вторият звук представляваше изсъскало свистене, почти недоловимо. Първоначално сякаш долиташе отвсякъде. Сетне стана по-отчетливо — от портала. Склонът пак се разтърси и от дълбоката пукнатина бликна оранжев стопен камък. Не се втурна напред. Течеше нагоре, събирайки се, същевременно изблъсквайки склоновете настрана. Накрая оформи извисяваща се великанска фигура. Арктичните ветрове почерниха повърхността й за секунди.

Това бе Етер, чиито очи излъчваха оранжева жежкост. Издигаше се високо над масивните драгойли. Един от безмозъчните зверове се втурна към нея. Тя се отдръпна, размествайки нажежен до бяло течен камък в снагата си и запрати звяра назад с могъщ удар с опакото на ръката.

Когато пронизващият звук се усили, всички очи се извърнаха към портала. Краищата му бяха променили цвета си, заменяйки черното с рехавобяло. През него тъкмо пристъпваше нов драгойл. Точно когато предните крака на чудовището стъпваха върху заснежената твърд, краищата на портала се стрелнаха към центъра. Гледката към двора се сви и изчезна, за да бъде заменена с хълмист пейзаж. Промяната в портала премина и през тялото на драгойла. Влязлата в долината половина падна и се замята за кратко. От останалото му туловище нямаше и следа. Едновременно със заставането на разсечената абоминация, от новото местоположение на портала нахлуха дузина разярени бойци. Ималите нещастието да се изправят на пътя им близници и брони бяха насечени на парчета. Сияещи остриета раздираха защитата на враговете като глина, проправяйки си път сред редиците им.

Епидим се стрелна към новите противници, ала Етер стовари отгоре му съкрушителен юмрук, повалил го на земята. Другият звяр се бе възстановил и я атакува.

Докато титаничният сблъсък около нея продължаваше, Миранда се огледа. От другата страна на портала, с изражение на дълбока концентрация, стоеше Дийкън.

— Мин! През портала! — викна тя.

Драконът се стрелна като вихър. Затича из изпълнената с удари на мечове и бойни ревове долина, скачайки от едно празно място на друго, събаряйки настрана д’каронските воини, както кораб сече вълните. Когато се приближи, изтощените, но побеснели войници, които им се бяха притекли на помощ, започнаха да се оттеглят. Близниците се прегрупираха в последна отбрана, сечейки люспите на Мин с всяка крачка. Гръмовните стъпки на драгойла се приближаваха.

С един последен скок, групата герои прекоси портала, стоварвайки се върху замръзналата земя от отсрещната страна и спирайки.

Мин се извърна към портала. Окъсаните войници се връщаха. Земята от другата страна се тресеше от доближаването на драгойла, скъсил разстоянието още повече. Отвъд бяха останали само двама войника. Миранда се опита да успокои нестабилните си нерви достатъчно дълго, за да ги разпознае. Единият от тях размахваше брадва с едната си ръка и държеше меч в другата. Това можеше да бъде само Тус. Значи втората фигура можеше да принадлежи единствено на Кая. Мъжагата направи на прах група войници, прекрачвайки обратно. Драгойлът бе толкова близо, че съскавият му дъх се долавяше дори и сред тропота на нокти и виещия вятър. Кая скочи през портала, когато чудовището се намираше на половин крачка от нея. Главата му премина, пръсвайки насъбраните войници, но черна каменна ръка се сключи около врата му и го спря. Чудовището си пое дъх леден въздух. Щеше да последва облак черна смърт.

Внезапно порталът се затвори около врата на звяра и китката на удържащата го ръка. Двете масивни форми паднаха на земята и застинаха. След миг се разнесе оглушителен победен вик. Млади и стари бойци се тупаха по гърбовете и се наслаждаваха на мига. Само един мълчеше. Главата му бе натежала от усилието, но изпитваното от него притеснение не можеше да бъде загърбено. Приближи се към Мин. Тя бе приседнала, отпуснала глава на земята, дишайки изтощено. С изморено подозрение погледна приближаващия се силует, преди да ги затвори и леко да наклони глава към него. Дийкън енергично я почеса. Миранда отчасти слезе, отчасти се изтърси от врата й.