Джоузеф Лало - Битката при Верил

— Дийкън! Носиш ли ми цигулката? — попита тя.

— Така мисля — рече той, започвайки да рови из торбицата си, докато накрая не я извади.

Айви я грабна от ръцете му и бързо засвири. След първоначалния шок от още една неочаквана истина, музиката започна да оказва влияние. Пръстите й се стоплиха, танцувайки по струните. Радостта от творенето изпълни душата й и преля в топло, златно сияние. Щастието бе заразно, несъмнено подпомогнато от силното вино, пито на празен стомах. Не след дълго посивелите войници припляскваха в такт с мелодията, а по-младите танцуваха. Болката и напрежението от деня започнаха да се стопяват. Болки и рани, носени с години, превърнали се в неизменно съпровождане, изчезваха едновременно с умората и тъгата.

Известно време Кая и Тус гледаха със задоволство как хората се забавляват — но скоро любопитството им надви.

— Не е омагьосана — с равен глас изрече Тус, докато двамата с Мин си разменяха сурови погледи.

— Не, просто приятел — отвърна Миранда, използвайки силата, донесена от влиянието на Айви, за да ускори въздействието му върху Мин, докато Дийкън правеше същото с Лейн. — Защо сте решили, че е била омагьосана?

— Проблемът с бързото сдобиване на информация е склонността й бързо да се изкривява по време на преноса — обясни Кая. — Бяхме преценили, че случаят с разпространените от Съглашението описания също е такъв. Кой би си помислил, че Червената сянка наистина е малтроп? Несъмнено е логично, но никой не би си представил, че подобно чудовище ще е достатъчно умно, за да избегне залавяне толкова дълго.

Айви изсвири фалшива нота и спря, взирайки се в Кая.

— Историите за малтропите също са претърпели значителни изкривявания, уверявам те — рече Миранда.

— Да, така изглежда. Не исках да кажа нещо лошо — каза Кая.

С удовлетворено кимване, Айви засвири отново.

— Не мисля, че изобщо са го хранили. Ще се нуждае от храна, когато се събуди — рече Дийкън, без да се обръща към някого конкретно.

Мин прие думите му за заповед и се издигна на възстановените си крака, втурвайки се да донесе нещо.

— Опитай се да уловиш нещо за всички ни! — провикна се Миранда след отдалечаващата се нейна приятелка.

— Просто приятел… — изрече Тус със съмнение.

Миранда огледа Лейн, доволна, че всичко възможно е било сторено. След като умът й бе освободен от най-настойчивата тревога, можа да си позволи да задоволи любопитството си.

— Дийкън, какво стана с теб? Къде те отведоха? Как успя да избягаш?

— Да, бих казала, че можеш да отделиш няколко мига и да споделиш подробностите — окуражи го Кая.

— О, не беше нищо особено. По-скоро тяхно недоглеждане, отколкото мое действие. Бяха ме отвели в малък преден пост. Димънт искаше да получи двете половини от кристала на Айви, но тъй като откриването на предмети в торбицата ми е трудно, реши да ме държи жив — за всеки случай, да не би убиването ми завинаги да ги лиши от възможността да се доберат до него. Когато си тръгна, осъзнах, че са взели цялата ми екипировка, но не бяха свалили пръстена ми. Опитах се да го сваля, но един от близниците ме забеляза. Очевидно бе получил заповеди да конфискува всякакви мистични дреболии, защото ми направи услугата лично да го свали, щом го откри.

Оковите им вършеха отлична работа за обездвижването на ръце. Но се оказа, че далеч не са подходящи за удържането на сноп пипала, трипръста ноктеста лапа и още редица други форми, преди да открия пръстена и да го сложа обратно на първата сравнително подходяща конфигурация.

— Какво? Пипала? — объркано рече Кая.

— Наистина е удивително. Претърпях известен инцидент с хаотична магия — изглежда, че настоящото естествено състояние на ръката ми е да съществува във вариативна форма на вероятностна промяна, която я кара да преминава от една смайващо невероятна конфигурация в друга, освен ако ръчно не бъде поддържана в по-типично състояние — ентусиазирано обясни Дийкън.

— Това трябваше да представлява обяснение, така ли? — каза водачката.

— Заради объркана магия, ръката му си променя формата, освен ако не носи пръстена — вметна Миранда.

— Аха — Кая кимна.

— Мисля, че току-що казах това. Както и да е, осъзнах, че се движите прекалено бързо, за да ви достигна, а нещата излизаха извън контрол. Кая се оказа доста наблизо, така че потърсих помощта й.

— А за портала? — запита Миранда.

— О, да. Дезмър ни беше проследил и ни предостави оръжия, както и значителен обем литература относно д’каронските методи. Успях да извлека достатъчно подробности, позволяващи ми да манипулирам порталите им, след като бъдат отворени. Изглежда изходът не може да бъде местен. Очевидно целта по някакъв начин изисква активно поддържан фокус — добави той, поспирайки за миг. — Любопитно, че не последва изблик на енергия при затварянето на портала. Бележките указваха, че такъв ще последва. Може би репозиционирането на входната точка е изчерпало остатъчната енергия, а може би се е случил от другата страна поради…