Джоузеф Лало - Битката при Верил

Черна мълния се понесе към нея, но бе отразена с лекота. Девойката приложи обездвижващото заклинание върху противника си и го запрати към каменната стена. Другият близник насочи изстрела си към сводестия таван, пробивайки назъбена дупка в него. Втори удар разруши една от дървените подпори.

Целият остров се разтърси и се наклони, отпускайки се тежко на оставащите подпори. Вратата, през която Миранда бе влязла, попадна под езерното ниво и започна да бълва вода. Магьосницата започна да си проправя път през ледената стихия към отсрещния край на помещението. Овладя равновесието си тъкмо навреме, за да отрази нов изстрел от последния оцелял близник. Магията бе отразена, върнала се да унищожи създателя си. Миранда издигна глава, привлечена от резкия съскащ звук. Идваше от дупката над нея. Излизаше въздух. Островът, за който със сигурност вече знаеше, че не е естествен, потъваше!

Гледката на затъващия остров породи ново жегване на страх в ума на Мин. Не можеше да повярва на очите си. Вълните пълзяха нагоре по брега. Водата я ужасяваше, но мисълта да изгуби приятелите си я ужасяваше още повече. Стрелна се надолу, сграбчвайки Айви, преди езерото да я е достигнало. Напрягайки криле с цялата си сила, плъзна се към сушата, поставяйки малтропа и стрелвайки се отново. Водата нямаше да погълне Миранда.

Магьосницата дошляпа до кристалната черупка и се покатери отгоре й, атакувайки я с всичко, на което жезълът бе способен. По решетките плъзнаха цепнатини, но изглежда отхвърляха най-лошото от щетите. Под нея една от демонските брони се изкачваше по наклоненото дъно. Когато достигна черупката, различните плочки от бронята се разпръснаха, откривайки удобни пролуки, през които да се промушат, събирайки се отново през също прекосилото кехлибарено кълбо.

Миранда продължаваше да обработва черупката. Една решетка се счупи, сетне още една. Внезапно усети как глезенът й бива сграбчен от ръка като стомана. Ръката я изтръгна от кристалната структура и с лекота я захвърли настрана.

Студената като лед вода лиши крайниците й от чувствителност. Подът бе потънал под водата и бе трудно да намери нещо, върху което да стъпи. Само връхчето на кристалната клетка се намираше над повърхността. Стоманената хватка отново стисна глезена й, издърпвайки я под водата, без да е съумяла да си поеме дъх. Почти заслепена от ледената стихия, Миранда успя на косъм да избегне удара с копие на бронята. Прокуди раздиращата ума й агония и запрати изблик мистична енергия. Стисналата крака й ръкавица се разхвърча на парчета, което позволи на девойката да изплува до малкото останал въздух и да напълни дробовете си.

Мин се стовари върху потъващия каменен купол, бясно удряйки с нокти малката дупка, която откри. Усети вълните да се затварят около нея — всеки древен инстинкт и придобит страх изискваше да се издигне във въздуха. Тя не им обърна внимание, накрая разбивайки камъка. Разнесе се пукот на дърво и целият остров сякаш се дръпна под нозете й, отправяйки се към дълбините. Ужасеният дракон запляска над водата, накрая улавяйки достатъчно вятър в крилете си, за да се издигне към небето. Бившият остров се скри от погледа й, а плуващите по езерото ледени късове се затвориха подире му.

И последният въздух се изнизваше през разширяващата се дупка. Бе достатъчно голяма, за да избяга през нея, но Миранда й обърна гръб. Трябваше да свърши нещо. Докато се взираше към все още целите кристални решетки, ледената вода щипеше очите й. Другата ръка на демонската броня я бе сграбчила за наметалото, повличайки я към дълбокото. Голямо парче от разрушения покрив потъна край нея. Отново призова стискащото заклинание, насочвайки къса към черупките. Парчето счупи първата, но другата жива броня успя да му попречи да разруши и втората — онази, която държеше Етер. Миг по-късно същият демон хвърли копието си, разкъсало водата като харпун и ранило леко Миранда.

Изтощението на ума и тялото бързо извличаше и последния дъх на Миранда, а налягането болезнено я притискаше. Вътрешната черупка все още бе непокътната. Игнорира болката и студа и протегна жезъла, трескаво дирейки из наличните заклинания нещо, с което да разруши клетката на Етер. Цялата структура се разтърси, когато достигна дъното на езерото, потъвайки леко в ледената кал. Ударът бе достатъчен, за да откърти парче от потрошения покрив. Миранда се опита да отплува встрани, но ранената броня стисна китката й в оставащата си ръкавица и жестоко я изви. Пръстите й неволно се отвориха, пускайки жезъла, който бързо полетя към повърхността, далеч от досега на магьосницата. Камъкът я блъсна към наклонения под и я прикова там. С нечовешки усилия момичето се удържа да не изхаби последните си мигове въздух в агонизиращ писък.