Майте Карранса - Кланът на вълчицата

Най-сетне го откри.

— Ето там! Ето я! — сочеше Анаид развълнувана.

Селене коленичи до нея. Двете умилени загледаха Криселда, която разресваше дългите си хубави коси до брега. Изглеждаше по-млада, някак успокоена и с отнесен поглед.

— Дали ни вижда? — тревожно попита Анаид.

Селене кимна.

— Знае, че я наблюдаваме. Виж, вгледай се по-внимателно.

И Криселда се усмихна благо, с мекотата на човек, постигнал душевен покой.

— Дали е щастлива?

Селене я прегърна.

— Ти си избраницата и си жива. Това й стига.

— А и вече съм жена.

— Не го знае, но може да го почувства интуитивно. Погледни я и й го кажи с очи.

Анаид на свой ред се усмихна на Криселда, с вид, обещаващ нови срещи. Никога няма да я забрави.

Тя въздъхна:

— Страх ме е.

Селене я утеши:

— Нормално е. Властта и могъществото причиняват главозамайване.

— Няма да ме изоставиш, нали?

— Ти си тази, която ще ме изостави.

— Аз ли?

— Такъв е законът на живота, Анаид.

— И с теб ли беше същото?

— Естествено.

— Тогава ли се запозна с Кристине Олав?

Селене пребледня.

— Това е дълга история.

Анаид вече се досещаше, че е така.

— Някой ден ще ми разкажеш ли?

Селене се умълча, отнесена в мислите си.

— Някой ден…

Внезапно Анаид се хвана за главата.

— По дяволите!

Селене я погледна стреснато.

— Какво има?

Анаид тръгна да се връща.

— Съвсем забравих, че трябва да изпълня една своя клетва.

— Клетва ли? Каква?

— Бях обещала на невярната дама и страхливия рицар да ги освободя от проклятието.

— Какво?

— Това, което току-що казах.

— Но…

— Дълга история — прекъсна я Анаид.

Селене разбра и й намигна съзаклятнически.

— Някой ден ще ми разкажеш ли?

Анаид се умълча и се престори, че мисли.

— Някой ден…

Пучеро — народно ястие в Испания от нахут, говеждо месо, сланина, картофи, луканка и подправки. — Б.пр.

Стригли — митологични същества, жени, превърнати в чудовища от проклятие. Съществуват различни вярвания в отделните страни. На Иберийския полуостров — душа на покойница. Римляните вярвали, че е превъплътена вещица, която пие кръвта на новороденото. В славянските вярвания — бяла сова — вещица. В България, в някои региони, стшига, стржиха или стригла — зла жена, вещица. — Б.пр.

Apolo — на испански Аполон. — Б.пр.

Trentis — палави духчета, или таласъмчета, от митологията в Кантабрия, които живеят в горите и макар и големи шегаджии, са добри и често помагат на хора и животни, и са с особена симпатия към децата. — Б.пр.

Anjanas (пак според митологията на Кантабрия) — феерични красиви създания или добри небесни духове, вълшебници, живеещи край изворите, реките и езерата, покровителки на влюбените и слабите, както и на всичко живо в природата. — Б.пр.

Escila у Caribdis — според гръцката митология, две морски чудовища, разположени на двата срещуположни бряга, символизиращи опасностите в пролива Месина, между Италия и Сицилия. — Б.пр.

Pentaculum (лат.) — петолъчна звезда, древен символ на микрокосмоса; според Парацелз — най-могъщият всеобхватен знак; според питагорейците — символ не само на познанието, но и на пълното осъществяване; според франкмасоните — символ на духа. — Б.пр.

Атаме — пречистен и осветен церемониален нож (кама), използван в церемониалната магия (например за очертаване на магически кръг) в много от старите религии. — Б.пр.

Mostellaria — „Комедия за призрака“. — Б.пр.

Cocido — национално испанско ястие с месо, зеленчуци и нахут. — Б.пр.

Ликантропия — вярване през Средновековието, според което човек или магьосник приема образа на вълк и нощем напада хората. — Б.пр.

Лето — според древногръцката митология, богинята Лето, дъщеря на титаните Койос и Феба (Луна) и сестра на Астерия (Звезда), заченала от Зевс близнаците Аполон и Артемида. Разярена, Хера, жената на Зевс, я проклела да се скита и да не може да роди нито на континент, нито на остров или на което и да е друго място по света. — Б.пр.