Майте Карранса - Кланът на вълчицата

Като стъпи на земята, Аполо измяука и поздрави изгряващото слънце на новия ден.

Анаид ридаеше, вкопчена в Селене. Отново беше като малко дете, сгушено в обятията на майка си.

— Наистина ли я унищожих?

— Да, миличка, Салма се разпадна на части.

— Тогава значи…

Селене й посочи към небето, трепереща.

— Съвпадът на планетите настъпи. Наистина впечатляващо. Виждаш ли ги? Наредени са една зад друга. Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн и, заедно с нас, Земята, Луната и Слънцето… Вече можеш да властваш? Ти си господарката.

Анаид се любуваше на невероятното природно явление, затаила дъх. Беше необикновено красиво, изумително.

С мъка откъсна очи от небосвода.

— Какво ще стане с леля Криселда?

Селене я погали по косите и се усмихна.

— Наскоро поглеждала ли си се в огледалото?

Анаид избърса сълзите си и поклати отрицателно глава. Един слънчев лъч леко кацна на главата й и кротко се настани.

— Косите в пламъци — промълви Селене развълнувана.

— Наистина ли? Червена ли ми е?

— Кога за последно използва твоя шампоан?

— Преди месец и половина или два.

— Трябва веднага да те боядисаме.

Анаид осъзна своята отговорност.

— Елена ме видя и разбра, предполагам, Карен също. Затова предупредиха Криселда, затова и Криселда се съгласи да продължи фарса за пред Салма.

— Възможно е.

Анаид беше неспокойна. Измъчваше я смътно подозрение.

— А защо Салма държеше точно Криселда да те елиминира?

Селене не се поколеба:

— За да не даде основание на графинята да я атакува. Графинята нямаше да позволи на Салма да ме унищожи, защото се нуждае от избраницата, за да оцелее. Тя вече гасне, силите й се изчерпват и единствено избраницата може да спаси живота й, тя държи ключа към безсмъртието й.

— И какъв е ключът към безсмъртието й?

— Скиптърът на властта, който ще й позволи да сложи край на рода Омар.

Анаид беше много изплашена. Погледна лъскавия скиптър в ръцете си.

— Дори не знам как го направих. Само произнесох думите, които ми внуши скиптърът.

Селене се замисли.

— С Деметер грижливо криехме тайната за истинската избраница. Никой не знае истината, може би само Валерия се досеща, по интуиция.

Анаид не беше на същото мнение:

— Не, беше убедена, че си ти. Всъщност всички вярваха, че ти си избраницата, с изключение на Гая.

Селене язвително се изхили и се изправи.

— Гая, представям си само колко ще се зарадва, когато разбере, че е била права!

Анаид също се изправи.

— Още не съм готова.

— Знам, Анаид, затова трябва да продължим да пазим тайната и да се крием, докато не настъпи моментът.

— Като дете косата ти тъмна ли беше?

— Да.

— Тогава как успя да заблудиш Криселда и всички останали?

— Когато ти се роди, с баба ти се преместихме да живеем в Пиренеите, където никой не ни познаваше. Деметер съзнателно пусна слуха, че се крия и още от дете ми е боядисвала косата, но вече е безсмислено, защото Одишките са ме открили.

Анаид въздъхна, а после пое дълбоко и напълни дробовете си с кристалночистия и свеж утринен въздух; жадно попи есенните багри в цялото им богатство и многообразие на нюансите, полюбува се на охрата, на жълтеникавите и бакърените оттенъци, наслади се на наситените цветове — червено, оранжево и виолетово. Колко красив беше нейният свят! Какво прекрасно чувство бе гладът! И колко изумително блажена бе премалата!

— Горката леля Криселда!

— Аз оцелях. Човек може да преживее небитието.

— Да, но ти си по-силна.

Селене се вгледа внимателно в нея, в пълно изумление.

— Наистина ли мислиш така?

Анаид убедено потвърди:

— Леля Криселда е истински кошмар, и идея си няма за…

Селене избухна в искрен смях.

— Не ти ли каза?

— Какво да ми каже?

— Тя беше приемницата на Деметер. Тя съхрани единството на племената. Тя бдеше над теб, тя те закриляше.

Анаид се изненада.

— А изглеждаше като че…

— Нямай вяра на привидното. Жените Омар никога не са това, което изглеждат външно.

— Нито пък Одишките — промълви Анаид, като си мислеше за госпожа Олав.

Внезапно Селене скочи и хукна да бяга.

— Едно, две, три! Който е последен, ще приготви закуската!

— Чакай! — извика Анаид. — Трябва да ми обясниш за Макс!

Големите магазини преливаха от стоки. Анаид никога не се бе чувствала толкова щастлива, колкото този следобед, тръгнала да пазарува заедно със Селене. Двете бяха решили да изкупят всичко, което можеше да се намери по щандовете за модерни дрехи.