Майте Карранса - Кланът на вълчицата

— Остави ни да си идем.

— Това ли искаш, Анаид?

— Да.

— Добре, вървете си.

— И двете? — поиска потвърждение Анаид.

— Да, ако това е твоето желание.

В изблик на нежност Анаид прегърна Кристине Олав и се остави красивата дама да я притисне с дългите си изящни ръце. Почувства топлотата и силата на обичта й към нея и на прощаване я целуна по бузата.

След това пред изумените им очи госпожа Олав се превърна в грациозна бяла котка и изчезна.

Анаид и Селене пристигнаха на поляната само минути преди седем часа. Оказа се обаче, че не са сами.

Криселда и Салма бяха тук и ги очакваха.

Като се видяха, и четирите онемяха. Салма първа наруши мълчанието и ги приветства с усмивка.

— Добре дошли, вече мислехме, че никога няма да дойдете.

Криселда, добрата Криселда, и Салма? Какво означаваше това? Какво се беше случило?

Анаид и Селене гледаха ту едната, ту другата, като се опитваха да проумеят коя от двете бе по-опасна и по-непредсказуема.

— Изпълни свещения си дълг като Омар.

Криселда извади атамето си, погледна Селене, а после Анаид.

— Няма да го сторя пред малката. Не искам тя да гледа. Щом тя се върне в реалния свят, веднага ще изпълня възложената ми задача.

Анаид отказа:

— Няма да си ида без мама.

Салма посочи ръката си, от която липсваше безименният пръст.

— Остави момичето на мен. Това е моя работа. С него имаме стари сметки за уреждане. Ти се захващай с избраницата. Още не е настъпил съвпадът, така че спокойно можеш да я пожертваш, не ни е необходима нито на вас, нито на нас. Спаси живота на едно бебе, а мен ме накара да повярвам, че го иска за себе си, да се храни от кръвта му.

Криселда, съсредоточила цялото си внимание върху бледата светлина, която постепенно пропъждаше мрака от поляната, хвърли бърз и умолителен поглед към Анаид, а после и към Селене.

— Бягайте с лъча! — извика тя.

И с изумителна сила и пъргавина се хвърли върху Салма с атамето в ръка.

Селене изпищя, а Анаид дори не успя да разбере какво става. Неочакваната реакция на Криселда напълно я обърка. Леля й, вместо да изпълни клетвата си да елиминира Селене, атакуваше Салма. Понечи да й се притече на помощ и извади атамето си, изработено в ковачницата на змиите, но вече беше твърде късно.

Криселда се беше строполила, поразена от Салма, и лежеше безжизнена, мъртва или в безсъзнание.

Салма я гледаше изумена.

— Никога няма да разбера жените Омар. Способни са да пожертват живота си една за друга така нелепо и глупаво.

— Има много неща, които не разбираш, Салма — предизвика я нарочно Селене. — Може би глупавата си ти. Скиптърът е в мен. Отдръпни се или ще те унищожа.

Анаид видя тънката диря на първия лъч да пронизва тъмнината на мътния небосвод. Селене също го забеляза.

— Бързо, скачай отгоре — нареди й Селене.

Салма вървеше към Селене с протегната пръчица и щеше да я рани, както Криселда, ако не беше светкавичната намеса на Анаид, която се разрои на множество илюзорни образи на самата себе си и я прободе със собственото си атаме от лунен камък. Този път то не се разпадна на части. Непобедимото оръжие, което бе изковала в дълбините на земята, превърна Салма в жертва на собственото й унищожително заклинание и я рани в рамото така жестоко, че я накара да изпищи от болка и да изпусне пръчицата си.

Болката на Салма отприщи страшна буря. Светкавици ослепиха Анаид и Селене и мрак ги погълна. Неимоверната сила и жестокост на Салма се разразиха в цялата си свирепа мощ. Чувстваха как ги сграбчва в ноктите си, как ги мачка, задушава ги и изцежда силите от телата им. Селене обгърна в прегръдките си Анаид, за да я защити, и дъщерята усети допира на скиптъра, който я привличаше неудържимо, като магнит. Без да се замисля нито за миг, изтръгна скиптъра от ръцете на майка си, размаха го силно над главата си и го насочи срещу Салма.

— О, скиптре! Унищожи безсмъртната и я върни от вечността в реалността на времето!

Оттук нататък всичко в съзнанието на Анаид се сля в неясен вихър от хаотични спомени. Спомени за ужасна експлозия, спомени за ръцете на Селене, които я дърпаха към слънчевия лъч и насила я накараха да се възкачи сама на него. Спомени за гласа на Криселда, която яростно убеждаваше Селене да я последва и да бягат заедно, като вземат и Аполо с тях, спомени за тях двете — Селене и Анаид, прегърнати и възседнали първия лъч на изгрева, все по-далеч от света без контрасти и без време, на път към ярката и ведра светлина.