Майте Карранса - Кланът на вълчицата

— Наистина ли мога да си купя този пуловер? Откъде имаме толкова пари?

Селене дискретно се огледа на всички страни.

— Това е публична тайна. Нали бях Одиш, това ми е за отплата.

— Да, но ако похарчим всичко наведнъж, отново ще сме бедни.

— Аз съм по природа прахосница, Анаид, затова ми беше толкова лесно да ги заблудя и да ги накарам да повярват, че съм се поддала на изкушението. Обожавам пръстените с диаманти, хайвера и шампанското.

— Не те ли беше страх?

— И то много.

— Кога се почувства най-зле?

— Когато карах Салма да си мисли, че пия кръвта на едно бебе.

— Какъв ужас!

— Макар, трябва да призная, че целият този кошмар бе до известна степен възнаграден. Никога няма да гладуваме, уверявам те!

Излязоха от магазините толкова натоварени, че едва влачеха торбите, и вече на самия изход се сблъскаха с Марион. Анаид беше тази, която я позна.

— Марион!

В началото Марион не съобрази.

— Анаид?

Анаид я целуна непринудено, все едно бяха стари приятелки.

— Благодаря ти за дрехите, които ми даде назаем. Страхотно ми стояха.

Марион беше много смутена.

— За нищо, аз… Наистина ли заминаваш?

— Ами да. Отиваме далеч.

— Къде?

— На север — неясно отвърна Анаид.

— Не, на юг — поправи я Селене.

Анаид сви рамене.

— Още не сме решили.

Селене се засмя и посочи дрехите.

— Купихме от всичко, за всеки случай.

— Я виж ти, колко забавно — рече Марион слисана.

Анаид я успокои:

— Да, това да. Наистина много се забавляваме.

Марион проточи срещата с неочаквано предложение:

— Искаш ли да излезеш с нас тази събота?

Анаид и за секунда не се замисли:

— Бих искала, но вече имам уговорка. При всички случаи, преди да тръгнем, ще вдигна голям купон.

— Купон ли? — изненада се Марион.

— Да, тържество за рожден ден. Това ще бъде моят празник. Чувствай се поканена.

— О, благодаря ти, аз… Жалко, че няма да бъдеш тук за моя…

— Не се безпокой, на моя купон ще дойдат всички и ще те запозная с най-добрата си приятелка. Казва се Клодия.

— Клодия? Уау! Звучи страхотно!

— А тя самата е още по-страхотна! Така ловко може да клъцне вратлето на заек, че чак ти радва окото да я гледаш! Супер е!

Марион пребледня.

На раздяла Анаид я целуна.

— Не се бой, предупредила съм зайците.

Марион плахо се усмихна и се обърна. Селене настигна Анаид на улицата и доволно й прошепна на ухото:

— Имаш невероятно самообладание! Добре я преметна. Сервира й поне три тлъсти лъжи.

— Нищо подобно, това е чистата истина.

— Как така?

— Тази събота имам уговорка да отида при езерото да видя леля Криселда. Мисля да празнувам рождения си ден, а Клодия, най-добрата ми приятелка, ще бъде почетна гостенка и сама ще се убедиш в думите ми, като видиш със собствените си очи как тя наистина прерязва вратлето на заек.

Селене остана като втрещена.

— Гледай ти, изглежда, изобщо не съм в час. Май много неща съм изпуснала.

Анаид се съгласи:

— Да, доста.

Вятърът поклащаше студените води на езерото и леко нагъваше повърхността му. Анаид тръгна да обикаля по брега, като не откъсваше нито за миг очи от дъното, упорито, без умора. Собственият й образ, отражението, което й връщаше езерото, я смущаваше, но и изпълваше с гордост. Струваше й се, че вижда Селене в стройната девойка с дълги коси и грациозна походка. Не това лице обаче търсеше да открие, а лика на любимата си леля Криселда, останала в плен на черната магия.