Иан Эсслемонт - Завръщането на Пурпурната гвардия

Гвардейците изреваха от ярост. Хвърлени оръжия и стрели от арбалети отскочиха от слабата стърчаща фигура. Шен се засмя. Очите му се обърнаха към следващия в редицата. Кайл се надвеси над бездната и също изрева от безсилна ярост и страх.

— Гуглата да те завлече, нечовешко изчадие такова! — кресна Огилви и размаха юмрук.

Над тях Опушения се наклони към Шен с разтворени ръце и длани, обърнати нагоре. Гвардейците по стълбата се извърнаха и вдигнаха ръце пред лицата си.

— Внимавай! — извика Огилви и издърпа Кайл назад за ризницата.

Пламъци избухнаха в кухата тръба на спираловидното стълбище. Рукнаха към Кайл като течен метал. Той се нагълта с горещ въздух и закри лицето си. Почувства се като в пещ. Пламъците просвириха покрай ушите му и попариха опакото на ръцете му. След това изведнъж изчезнаха като внезапен порив на вятъра, ушите му изпукаха и той жадно загълта въздух. През пушека и смрадта на изгорена коса и опърлена кожа Кайл чу как Огилви изграчи:

— Бивните на Тогг, Опушен. Не се престаравай.

Погледнаха нагоре и затърсиха из дима за някаква следа от магьосника. Разпенени и завихрени, облаците се смалиха и изчезнаха, сякаш засмукани от някакво въздушно течение. Показа се незасегнатият, носещ се над празнотата Шен. Магьосникът обърна кехлибарените си очи към Опушения и протегна бледна ноктеста ръка. Кайл копнееше да е там горе, за да помогне на Опушения — единственият маг на отряда им. Вече му бе ясно, че превъзходството на противника им е твърде голямо.

Ръката посочи Опушения. Магьосникът сви белите си пръсти в подканващ жест. Хората наблизо замахнаха, но напразно. Тогава изникна тежката фигура на Сивогрив, който изплува от сенките и заби широкото си острие право напред. Двуръчният меч промуши Шен, който ахна изумено. Устата на магьосника зейна широко, той нададе оглушителен писък и хвана острието с две ръце. Изхлузи се от него. Преди Сивогрив да успее да замахне отново, Шен се изстреля право нагоре в небето.

Току до Кайл Огилви се почеса по брадичката и погледна замислено към върха.

— Е, не беше толкова зле, нали? — рече той и намигна.

Кайл гледаше безмълвно. Поклати глава от ужас и облекчение. След това се сепна и си припомни — Преследвача! Оглеждаше хората и го видя близо до Сивогрив. Погледите им се срещнаха, после Преследвача се извърна. Светлите му очи блестяха върху потъмнялото лице.

Огилви подсмръкна и прибра меча си в ножницата.

— Помоли ме да те държа под око. Там долу.

— Нямам нужда от пазач.

— Тогава има още нещо, дето трябва да научиш, ако искаш да останеш жив в тая работа — изкашля се Огилви и плюна в бездната. — Приемай помощ, когато ти предлагат, понеже няма да е често.

Колоната отново потегли и Огилви заизкачва стълбите.

Излязоха от ъгловата кула в правоъгълен двор, ограден с високи стени. Дъждът ги шибаше странично, остро — като пясък по време на буря. Мъжете се сбиха на купчинки и се подслониха където могат. Кайл с мъка се загърна с кожената си пелерина, отърча до високия до кръста му перваз на някакво преливащо изкуствено езеро и се прислони в оскъдната му защита. Облачната покривка обгръщаше крепостта като мъгла. Вятърът виеше тъй пронизително сред тътена на гръмотевиците, та, застанали един до друг мъже, трябваше да си викат в ушите, за да се чуват. На светлината на почти неспирните светкавици Кайл видя, че постройката не бе точно крепост, а по-скоро оградено със стени частно жилище. Централният двор, стените, скамейките, постройките — всичко беше направено от черния базалт на Хребета. Кайл се изуми — колко ли труд бе отишъл за дялането.

Единствено Сивогрив стоеше прав с разкрачени, дебели като дънери крака и развята изпод шлема дълга сива коса. Той размахваше ръце в железни ръкавици и разпределяше войниците на отряди. Кайл се зачуди какво бе направил с двуръчния меч, който бе използвал срещу Шен, защото ренегатът не носеше ножница, достатъчно голяма, за да го побере — на пояса му висеше само тънък дълъг меч.

Изведнъж Опушения се понесе към Кайл като подгонена от бурята врана. Подгизналите одежди бяха залепнали за кльощавото му тяло. Изправената от дъжда черна коса придаваше на тясното му лице израз на подивял от ужас полуудавен плъх.

— Ти ли си разузнавачът Кайл? — извика магът с дрезгав глас.

Кайл кимна.

Магът потръпна от студ, примижа нещастно и се загърна още по-плътно с подгизналата си дреха. Дъждът се стичаше на ручейчета по лицето му. Той посочи четирима мъже близо до Кайл. Те кимнаха в отговор. Кайл познаваше само един от тях — Гедин, тромав майстор на меча — и се успокои, че ще е с него.