Иан Эсслемонт - Нощ на ножове

Дългото пътуване от замисъла до реализацията на тази творба бе подкрепено от много неочаквани източници. Тя се получи в резултат на дългогодишното ми сътрудничество със Стивън Ериксън, което продължава да бъде плодовито и ценно, както в творчески смисъл, така и в чисто човешки. Към него трябва да отидат най-големите ми благодарности, защото двамата заедно създадохме света на Малаз. Искам също така да благодаря на Саймън Тейлър за неговата щедрост, на Уилям Томпсън за неговите окуражаващи критики и редакторски умения, на моя агент, Джон Джаролд и на Гери Брайтуел за нейната дългогодишна подкрепа и проникновени коментари. И накрая, огромни благодарности на Питър Краутър за това, че пое риск с неизвестното.

Светът на Малаз бе роден през 1982 г. и от този миг историята му започна бавно да се оформя. По време на летни археологически разкопки и зими, прекарани във Виктория, Британска Колумбия, насред изкарване на научни степени по художествено писане, в Уинипег и на остров Солтспринг — или изобщо навсякъде, където аз и Иън (Кам) Есълмонт се засичахме. Заедно работехме върху няколко сценария за пълнометражни филми и беше ясно, че индивидуалните ни творчески заложби се допълваха, а през почивките от писането ние пътешествахме в света на Малаз.

Когато за първи път обсъдихме идеята да пишем художествени творби, които се развиват в този свят, за нас бе очевидно, че трябва да си поделим огромната история, която бяхме измислили през годините. Така и направихме. От публикуването на „Лунните градини“, аз постоянно чета коментари на фенове, които искат да знаят повече за старата империя, империята на император Келанвед и неговия другар Танцьора 1 1 В хартиеното издание е Дансър . Тук са спазени специфичните наименования известни на читателите от поредицата „Малазанска книга на мъртвите“, издание на Бард. — Бел. Dave . Отново и отново ме питаха: ще пишеш ли някога за тези ранни години от историята на империята? Ще пишеш ли за Пурпурната гвардия? Моят отговор винаги беше категоричен: не. Причината вече трябва да е очевидна.

Това е един огромен въображаем свят, твърде голям, за да може един-единствен писател да го опише, дори и да работи до края на живота си. Но двама писатели… това е нещо друго. Посвещението в „Лунните градини“ бе за Иън К. Есълмонт. Светове, които да завладеем, светове, които да споделим. Едва ли можех да изразя по-ясно желанието си, намерението си. Вярно е, че измина доста време преди тази книга, първата творба на Кам за Малаз, да стане факт. След като създадохме света на Малаз, житейските ни пътища се разделиха и Кам бе зает с други неща — семейство, учение и т.н. Но аз никога не загубих вяра и бях сигурен, че тази изненада, тази награда все някога ще дойде. „Нощ на ножове“ е първата книга от споделения свят, който двамата измислихме преди години.

„Нощ на ножове“ не е книга, написана от почитател. Оформихме света на Малаз чрез разговори; игрите ни бяха белетристични и обсъждахме теми, които често бяха безкомпромисно трагични. В други случаи имаше хумор, обикновено сух. Дуелирахме се с хрумки и се обстрелвахме с идеи. Бяхме си поставили за цел да избягваме всякакви жанрови клишета. Духът на тези разговори присъства във всяка една моя книга за света на Малаз. Той присъства и в писанията на Иън Есълмонт за същия въображаем свят. Но романът, който държите в ръцете си, притежава свой собствен стил, свой собствен глас. Цялото действие протича през една-единствена нощ и сюжетът на книгата е изкусно преплетен. Моите читатели ще разпознаят света, неговата атмосфера и мрачност; ще възприемат персонажите в „Нощ на ножове“ като нови герои, вплетени в същия сложен гоблен, ще се насладят на разказа като на поредната кървава глава от въображаемата история на Малаз. А предстои още толкова много.

До ден-днешен ние продължаваме да работим върху историята на този свят, обсъждаме детайли, избистряме последователността на събитията, дискутираме теми, подтекст, уверяваме се в постоянството на общи персонажи. Трудим се над времевите оси и съдбите на безброй герои, много от които още никой не е срещал. Освен това обсъждаме непочтеността, а както знаят читателите на „Малазанската книга на мъртвите“, непочтеността преобладава.