Иан Эсслемонт - Завръщането на Пурпурната гвардия

Разбудиха го стъпки откъм кулата в ъгъла на покрива. Преследвача се бе изкачил по стълбите. Островърхият му шлем, обвит с копринен шнур, го правеше да изглежда висок, дори изискан. Тази нощ не носеше плащ — вместо това бе облякъл гвардейската си пурпурна туника върху подсилената с капси ризница от варена кожа и обичайните кожени мокасини до коляното. Мъжът примижа, след което подуши дъжда. Устата под русия му мустак се изви в мързелива полуусмивка. Усмивките на Преследвача винаги тревожеха Кайл — може би защото устата му изглеждаше непривикнала към тях, а бистрите му лешникови очи никога не се усмихваха.

— Добре — обяви той, стоейки на завет на стълбището. — Готови сме. Всички са долу.

Кайл остави пелерината да се свлече от главата му и се закатери по счупените керемиди и черните дупки на покрива. Преследвача вече бе тръгнал надолу по витото стълбище, тъй че Кайл го последва. Бяха изминали половината път, преди да осъзнае, че когато се бе усмихнал, Преследвача гледаше към Хребета.

Зимникът не бе нещо повече от пещера със сводест таван. Въоръжени мъже в доспехи стояха рамо до рамо. Наброяваха около тридесет. Кайл разпозна по-малко от половината. От някои се издигаше пара, смесена със задушливия дим от факлите и фенерите. Мъглата насълзи очите на Кайл. Той ги потърка с опакото на ръката си и се изкашля.

В плътно долепените блокове на пода бе пробита дупка и през нея Кайл видя спускащи се надолу стъпала. Ледена капка дъжд се стече от косата по врата му и той потръпна. Всички сякаш чакаха нещо. Той размърда мокрите си крака и се изкашля в шепа. Наблизо един широкоплещест мъж разговаряше тихо със сержант Траншея. Сега той се обърна към Кайл, който рязко си пое дъх — беше разпознал сплескания нос, дебелите устни и дълбоко поставените сиво-сини очи. Лейтенант Сивогрив. Той не принадлежеше към същинския каймак на Гвардията, но бе най-близо до него. Махна към дупката с облечена в метална ръкавица ръка и надолу пръв потегли слабичък човек с рошава, къдрава черна коса, облечен в груби кафяви дрехи. Кайл си спомни, че името му бе Опушения. Маг, стар Обетник — един от двадесетината оцелели мъже и жени в ротата, положили Клетвата за вечна вярност пред основателя на наемническата дружина, К’азз Аворски.

Хората заслизаха. Първи пристъпи Сивогрив, а след него сержант Траншея, Изгърбения, Кроткия, Харман, Грере, Поклонника, Белезникавия, Амвросий и другите, които Кайл не познаваше. Тъкмо се канеше да се нареди на опашката, когато Преследвача докосна ръката му.

— Двамата с теб ще бъдем ариергард.

— Чудесно.

Разбира се, мислеше си Кайл, че като разузнавачи на Девето острие трябваше да са в тила, особено предвид предстоящото. Твърде дълго бяха гледали фойерверките и бяха видели как магьосническият корпус се защитава с мъка. Кайл с удоволствие щеше да остави този сблъсък на подсиления преден отряд.

Стълбището свърши в дълъг коридор, наводнен със стъпка застояла вода. По каменните стени се стичаха ручейчета. Плъхове пискаха и се паникьосваха във водата, а мъжете проклинаха и ги ритаха. Доколкото можеше да види в полумрака, коридорът сякаш ги водеше право към Хребета. Той си представи, че редицата тъмни силуети всъщност е сборище на призраци — привидения, бавно запътили се към среща със съдбата.

Замисли се за нощните набези от своето детство. Братя, сестри и приятели се сдружаваха за набези срещу младите воини от съседния клан. Крадяха предимно дреболии за доказателство, че са големи, а и — сега можеше да го признае — почти нямаше друго за правене. Набраджанците винаги бяха посягали на земите на неговия народ. Селищата им не бяха нищо повече от струпвания на стопанства, но се разрастваха. Последният му набег свърши, когато той, братята и сестрите му се натъкнаха на нещо, за което нямаха дума: гарнизон.

Изведнъж колоната се закова на място и Кайл се блъсна в набития плешив мъж пред себе си. Той се обърна и се усмихна мимоходом. Зъбите му бяха неравни, но блестяха в мрака.

— Казвам се Огилви.

Гласът му бе толкова дрезгав, че почти не се чуваше.

— От Тридесет и второ.

— Кайл. Девето.

Огилви кимна, погледна към Преследвача и отново кимна.

— Този път ще го пипнем. Старият Сивогрив ще подлуди Качулката.

Качулката. Освен че бе най-страховитият маг на ротата, Обетникът беше заместник на Бляскавата и водач на Забулените — закоравели убийци, каквито само преди година Кайл не можеше да си представи. Беше виждал двамата началници само от разстояние и се надяваше тъй и да си остане.