Дэвид Далглиш - Танц с огледала

Грегъри се приготви за сблъсъка, като не спираше да си повтаря да не трепва и да не се паникьосва. От прозорците на къщата полетя залп, насочен срещу елфите. Но последните го избегнаха, сякаш разчели мислите на скритите арбалетчици.

— Посечете ги! — изкрещя началникът им. — Покажете, че сте мъже, негодници!

Срещу обикновен противник битка с толкова неравностойни сили би приключила за секунди. Но елфите се врязаха в редиците им и започнаха да си проправят път дълбоко сред тях. Един от тях се приближаваше към позицията, която бе заел Грегъри.

Войникът позволи на спътника си да атакува първи. Докато брадвата политаше и елфът отскачаше, за да намушка Тък, Грегъри се хвърли напред. Острието му потъна в плът, при което той възкликна възторжено. Елфът инстинктивно се обърна, при което разшири раната си. С рев другият войник размаха брадвата си. Противникът им не успя да се отдръпне навреме и се оказа разсечен като цепеница.

— Отдръпни се! — извика Грегъри. Тък последва съвета му веднага, без да се замисля. Отскокът му го изведе встрани от пътя на елфическото острие. Новият нападател се извъртя, за да се хвърли отново. Брадвата успя да отрази първия замах, но не и последвалия. Мечът на елфа потъна сред ребрата на едрия пазач.

Грегъри се надяваше, че другарят му не е ранен фатално. Той замахна към гърба на елфа, целейки се да прекъсне гръбнака му. Но противникът му се извъртя, при което отрази и брадвата, и меча. Войникът не можеше да се надява да постигне същата смайваща бързина; не можа да извърти меча си в желаната позиция. Планираното като смъртоносно намушкване се оказа слабо разсичане. Елфът неочаквано се хвърли към него и с лекота отблъсна въоръжената му ръка. Отчаян, пазачът посегна да спре вражето оръжие с левицата си.

Неочаквано елфът залитна и рухна: арбалетен болт надничаше от врата му. Откъм прозорците на къщата долетя ликуването на някакъв стрелец.

За всеки случай Тък стовари брадвата си в гърдите на умиращия елф.

Елфите се отдръпнаха, с което породиха объркване сред оставащите тридесет войници. От първоначалните десетима бяха останали шест. Със сходни плавни движения те свалиха лъковете си, приготвиха стрели и стреляха. Грегъри се извърна настрани, за да се прикрие, но елфите не се бяха прицелили към тях, а към прозорците. Два залпа по-късно войниците най-сетне се отърсиха от унеса и се хвърлиха в атака — преди елфите да са насочили изстрелите си към тях. Грегъри възнамеряваше да бъде сред първите атакували, но партньорът му залитна още на втората крачка, затова той спря, за да го изчака.

— Проклета стрела — промърмори Тък и изкашля кръв, а подир това се отпусна на едно коляно.

Грегъри изостави неуспешните си опити да му помогне да се изправи и се обърна към битката. Пред очите му елфите посякоха първата редица пазачи. Войниците започнаха да губят построението си. Само след секунди дисциплината изчезна. Обърналите се да побегнат умираха наръгани в гръб. И това не беше най-лошото. Иззад имението изникваха над двадесет елфи, които се присъединиха към шестимата и започнаха да избиват оставащите човеци.

— Оттегли се в къщата — каза Тък и изблъска другаря си. — Там ще имаш шанс.

— Няма да те…

— Върви!

Тък отново го блъсна. Това едновременно убеди и насочи Грегъри към имението.

Докато тичаше, той хвърли един последен поглед към разкъсаните редици. Сам не можеше да стори нищо. Зад него Тък успя да се изправи и решително повдигна брадва срещу приближаващите се елфи. Грегъри се извърна, тъй като нямаше намерение да гледа екзекуцията му. Поне се надяваше, че другарят му ще намери утеха в отвъдното.

Сред разпръснатите тела той се чувстваше сам на бойното поле.

Край къщата се бяха събрали предимно бойци от градската стража — към двеста. Те се бяха преместили от портата, която елфите бяха подминали. Самата порта бе отворена: тази гледка вцепени Грегъри. От елитните войници на лорд Едгар нямаше и следа.

— Къде е Едгар? — извика той.

— Избяга, кучката страхлива — каза командирът. — Колко са?

Грегъри посочи с глава зад себе си.

— Към тридесетина.

Началникът изруга.

Елфите се появиха от две страни — онези, които Грегъри бе видял, и още четиридесет. Дори и при това положение човеците ги превъзхождаха по брой, четирикратно, но войниците не си правеха илюзии.

Някои от стражите се стараеха да окуражават другарите си. Въпреки това, когато елфите приготвиха лъковете си, Грегъри знаеше, че ситуацията им е отвратителна. Трябваше или да разкъсат редици и да се впуснат в атака, или да се изложат на обстрела. И двата варианта заплашваха със смърт.